Влюбена във вампир

Разочарование

- Почакай Рик!
Рик. Спри се! Рик!

Виках но той сякъш не чуваше нищо.

- Рик, хайде моля те, почакай ме!

Вървеше на пред и в един момент го изпуснах от погледа си.

Гласът в ума ми- Къде ли може да е?
И Какво по дяволите каза баща ми туко-що.
Не Елизабет! Съсредоточи се към това, къде е отишъл.

Спрях се на едно място и започнах да мисля оглеждайки се наоколо да не би случайно бегнецът да се появи от някъде.

- Сетих се.
Измърморих.

- Скрил се е в гората на нашето място.

Започнах да тичам и постепенно усилва скоростта и след броени минути бях при него.
Видях го седнал на земята, забил глава в краката си.

- Ей... какво правиш тук?
Попитах плахо.

Не отвърна.

Някак си не знаех какво точно да му кажа. Все пак самата аз не знаех, какво се случва.
Рискувах и попитах отново.

- Рик. Как си?

Продължаваше да мълчи.

Доближих се и се настаних срещу него по същия начин. Гледах го и не смеех да направя нищо. Беше объркан. Личеше му, че е объркан. Хванах ръката му.

-Рик. Погледни ме!

Вдигна леко глава.

- Добре ли си?

Рик- Не знам.
Лепеха се устните му докато го казваше без глас.

- Можеш ли да ми кажеш, какво се случва.
Продължавах да държа ръката му.

Рик- Баща ти..... когато бях.... а сега еее.

Мърмореше.

Доближих се близо до него. Гледах го, как се мъчи да ми обясни какво се случва. Не можеше. Не намираше подходящите думи.

-Оо, Рик!..
Съжелявах го.

Потече сълза от очите му, потече втора, трета, а аз с разбито сърце от неговия лик го прегърнах и тогава, тогава той истински заплака.

- Еййй! Не прави така.
Стиснах ръцете си, че прегръдката да бъде по силна.

Рик- Не мога Елизабет. Не мога.

- Спокойно! До теб съм!

Рик- Не мога!
Плачеше.

Рик- Иска ми се да имах истински живот,живот без разбито семейство, без кръв, без омраза.
Иска ми се всичко това да приключи.