Влюбена във вампир

Нов приятел?

Станах с мисълта за Джонатан. Честно казано не спирам да мисля за него, а едва от месец се познаваме. Толкова много научих за "чудовището", което обичам. Трябваше ми малко време да осъзная, какъв "човек" имам до себе си. Е ето,най-накрая е тук до мен... е почти до мен.
Започнах да се оправям, за да се срещна с Рик, мисля до му призная всичко, чувствам че наистина можем да бъдем приятели, но първо трябва да свърша една по-важна работа.
Облякох сива блува и черен клин, вързах косата си на опашка и се запътих към къщата на Джонатан в гората. Тръгнах, сложих слушалките и обичаиното за мен, игнорирах света.
Ето ме, пред огромната му зловеща къща оплашена да докозна звънец им.

Гласът в ума ми- Не мога да повярвам, че дойде чак до тук, само да мислиш, какво да правиш. Давай момиче, натисни копчето и му кажи каквото мислиш.

Така и направих и зачаках.
Отвори се вратата, а за мое щастие бе Джонатан. Веднага без да се замисля се хвърлих на вратът му.

- Оо Джонатан!
Толкова много ми липсваш.

Джонатан- Елизабет?

- Съжелявам за всичко, но трябваше да говоря така.

Джонатан- Спокойно, влез.

Влязох плахо с присвити рамене и толкова засрамена от това което му причиних,че наведох главата си на надолу.

Джонатан- Отиди в стаята ми, аз след минута идвам.

Вървееки по стълбите видях стаята му. Влязох и седнах на диванчето.

След минута-две чух вратата да се отваря видях, че Джош. Погледа му говореше едно, а устните му друго

Джонатан- Какво правиш тук, Елизабет?
Каза поглеждайки надолу.

- Джонатан, толкова много съжалявам.

Джонатан- Как можа, Елизабет.

- Знам Джош, съжелявам наистина много.

Джонатан- Защо се забави толкова?
Защо не дойде?

- Знаех си, че ще се стигне и до тук. Моля те седни!

Джонатан- Добре.

- Вчера се запознах, малко по-добре с момчето което ухапах.

Джонатан- Как така?

- Моля те, излушай ме?
Той се казва Рик Кашър. Говорих ме си и ми призна нещо, което не очаквах да чуя. Каза ми, че има чувството че е вампир, но всъщност има същото и за обикновен човек. Иска да вкуси човешка кръв, но на моменти и човешка храна, може да издържа на слънчева светлина. Общо взето е като мен.