Влюбена във вампир

Всичко се проваляше

Всички се превърнаха в чудовища. Включително и аз. Не зная как, не зная защо,зная само че вече нищо не е същото. Все по-объркана съм..
Ще започна от самото начало, за да не бъдете и вие.

Минаха се 6 месеца от случая с Рик и така нареченото "изгубено семейство" всичко се нареди, бяхме адски щастливи,започнах да се сближам повече с по-големия ми брат, с Джонатан нещата се оправиха, през изминалите месеци бе неотделен от мен,подкрепяше ме както винаги. Връзката ни вървеше нормално. На моменти се карахме за маловажни неща, а в други наваксвахме времето, в което не си казвахме "обичам те".
Ловувахме в гората нощем, защото за него бе задължително,а за мен не чак толкова. Общо взето нищо в него не се промени.
Майка ми както обикновено не ме търсеше. В продължение на двомесечна връзка се раздели с Брад. От начало си мислех, че е една от нас, но след като не видях промяна в нея си дадох сметка, че е нормална. Имаше период, в който я следях за да разбера дали души за свежа кръв. И пак нищо. Продължава с личния си живот без да ме потърси. Понякога се чудя дали грешката е в мен,дали гледам само от моята гледна точка. Опитвам се да се поставя на нейно място. В интерес на истината и аз щях да водя личен живот, но мамка му тя има дете, защо за миг не се замисли над това какво правя, с какво се занимавам,дали съм добре, имам ли нужда от нещо. Не е достатъчно само да ми хвърли някакви керливи пари. Това не е родителски контрол, не е родителска грижа. Нямам нищо против да има това от което се нуждае, това което я прави щастлива, но да не забравя че 9 месеца под сърце съм и лежала, да не забравя първата ми дума, първия плач, първите стъпки, първият пък който тръгнах на училище, а как в детската градина протягах късите си ръчички към нея за да ме вземе обратно вкъщи и да бъдем само ние двете, исках да не ме оставя при тези лелички с бели облекла. Старая се да не мисля за нещата, които тя ми причинява,но за съжеление без резултат.

Брад се промени. Неочаквано, но го направи. Една вечер дойде пред вратата и зачака Джонатан да излезе за да поговорят.
Каза му че онова време в, което едва са разбирали какво същност са, не е имал друга възможност. Поиска му прошка, също и на мен,а след това веднага си тръгна. Джонатан не го и спря.
Искаше ми се да влезе за малко, за да ги видя събрани на едно място без крясъци, удари и заплашвания. Просто ето така. Двамата заедно.

Баща ми... той се промени. Стана двуличен. Не знаеше как ми говори или поне не смяташе казаното за нещо лошо. Постоянно чувах на майка ми името. Той искаше отново да си я върне. По този начин ме натоварваше наистина излишно. Следеше я, звънеше и постоянно по телефона, а след това ми обясняваше, че тя не ме иска, че не искам семейство,че и е много по-добре без мен. Това ме караше да намразя самата себе си.