Влюбена във вампир

Запознанството 2

Рик- Не ми казвайте, че се изложих пред Клара. Само това не..

- Значи да не ти казваме нищо.
Засмях се аз.

Джонатан- Пич, ти си невероятен. Скочи да се биеш с почти непознат човек,само защото харесваш Бетър.

Рик- Влюбен съм в нея!

Все още легнал и не виждаш никой около себе си хванах раката на Джонатан и го изведох на вън.

Рик- Хора? Хора? На къде тръгнахте?

Клара- Здравей Рик!

Рик- З-здравей!

Клара- Не се притеснявай. До теб съм.
Каза мило тя, подслушвайки ги с Джош.

Рик- Клара?

Клара- Да Рик, нуждаеш ли се от нещо?

Рик- Не ми казвай, че чу разговора ми с онези предатели, които най-нагло подслушват в момента.

Клара- Нещо нередно ли е?

Рик- Не разбира се, но не по този начин исках да разбираш това..

Клара - Кое?

Рик- Че съм...

Клара- Че си..?

Рик- Влюбен в теб Клара, влюбен в теб.

Клара- Ти си моят герой.

Рик- Аз съм какво?

Клара- Ха-ха! Така ли ще си играем?

Г. Т на Рик.

Не зная какво се случва с мен, никога не съм обичал чак толкова много, че да скоча почти в невъзможното. Защо по дяволите започнах да се бия с противното момче? Защо просто не си казах, че може би от това да няма смисъл. Има доста варианти в които можеше да реши..
Можеше да се обърне срещу мен или пък да е благодарна за това, че я "спасих" от момчето. (Какво говоря. Аз да съм я спасил? Напротив! Аз бях спасеният.) но да не дойде, а всъщност защо е тук? Възможно ли е да я е грижа за мен?
И изведнъж чувах нежния и глас да произнася името ми.

Клара- Рик? Рик?

Исках да и отговоря, но тялото ми не го позволяваше. Гледах я всякаш пред мен стои ангел, ангел с големи бели крила. Толкова бели, че чак блестящи.
Не виждах. Не чувах, а за усещането, усещах.
Усетих как червено-розовите и устни се доближиха до мен, допир който няма да забравя, допир единствен за мен.
Като нищо се събудих от съня в който бях заседнал.