Texting with my kidnapper

11

Училището започна едва вчера, а вече имам проблеми. Всяка година се организира нащо като театър от учениците и тази година темата е "Любовта на Ромео и Жулиета"

Познайте кой ще бъде Жулиета! Аз! Исках да откажа и го направих, но тогава ми казаха, че за да отида в колежа който съм избрала ми трябва препоръка. А за да получа такава трябва да участвам в повече извън класни дейности. И ето ме сега, чудейки се какво да правя с живота си.

Не е проблем да участвам, но има сцени в които присъства и целувка. А ако той научи за това... Не ми се мисли какво ще направи на момчето.

Дали вече знае? Защо изобщо продължава? Той ме пусна. Отхвърли ме. Каза ми да си тръгвам. Защо иска все още да контролира живота ми?

"Л-Люк?" - влязох в стаята ни и го видях седнал на края на леглото. Беше скрил лицето в шепите си. Отидох до него и клекнах, отмествайки ръцете от лицето му. "Всичко наред ли е?"-Той ме наблюдаваше известно време след което ме целуна. Отвърнах му,но той се отдръпна и стана от мястото си. Следях движенията му объркано, докато той прибираше вещите ми.

"К-какво правиш?" - попитах го, объркана. Държеше дрехите от деня в който ме отвлече.

"Облечи ги!" - хвърли ми ги и тръгна да излиза от стаята. За пръв път ми казва да се преоблека и излиза от стаята. Обикновено иска да ме наблюдава.

Облякох се и отидох при него. Все още изглеждаше така. Сякаш е на път да направи нещо за което ще съжалява.Когато ме забеляза се изправи от стола и хвана ръката ми, излизайки от къщата. За пръв път ме извежда извън къщата.

"Люк къде отиваме?"

"Спри да задаваш толкова въпроси"-скара ми се той без да ме поглежда. Тогава забелязах торбичката в ръката му. Там беше сложил моите неща.

"Тръгваме ли си? Къде ще отидем?" - Не исках да заминавам от този град. Все пак майка ми е тук, но думите които излязоха от устата му ме накараха да замръзна.

"Ти си тръгваш.!Аз оставам тук..." -Не каза нищо повече. Пътувахме около двадесет минути. Навън беше много тъмно и не знаех къде ме води,но това изобщо не ми харесваше.

"Къде?" той не ме погледна, но спря колата посредата на пътя.

"Пускам те... Вече си свободна! "-Не знам дали чух правилно. Нима той ми каза, че ме оставя?

"К-какво?" - Той се раздрази от въпроса ми, но все още не ме поглеждаше. Стискаше задраво волана.

" Слизай!" - все още стоях като закована на мястото си, докато той не излезе от колата, изкарвайки ме насила от нея.

"Не можеш да го направиш!" - прошепнах с насълзени очи.

"Защо да не мога? Нали това искаше.? Да те пусна! Е, пускам те! Вече не си ми нужна..."

"Нали беше в-влюбен в мен? Какво стана? Всичко за да спиш с мен ли беше?" сълзите вече свободно се стичаха по лицето ми. Моля те кажи ми, че не е така, кажи ми, че греша. Но въпреки молбите ми това беше истина.

" Сбогом, принцесо! "-това бяха последните му думи. Последните думи, които чух преди звукът на тръгващия си автомобил.

Той ме остави. Тръгна си... "

Изтрих стеклите се сълзи. И осъзнах, че вече бях в стаята си. Той ме остави. Тръгна си, без да му пука за мен. Вече нямам причина да правя това което иска той. Ще живея живота си така както аз искам. Ще участвам в онази пиеса и ако трябва ще целуна момчето...