Трябва да го направя.! Това е последния ми шанс да бъда със Люк. Трябва да я убедя на всяка цена. Влязох през входната врата, намирайки майка си в хола да пие сутрешното си кафе.
-Роуз? Къде си била толкова рано? Мислех, че още спиш. Всичко наред ли е.?
-Да.Не.. Не знам. Мамо... Може ли да поговорим?
-Разбира се, седни аз ще ти донеса кафе и...
-Не, мамо. Нека да поговорим. Важно е. Моля.
-Скъпа, притесняваш ме.
-Помниш ли Лукас Хеммингс?
-Серийния убиец?
-Той не е убиец мамо! Той е... Мое гадже. - когато го казах тя остана с отворена уста.
-.. Шегуваш се? Роуз, не е забавно!
-Знам, защото не е шега. Мамо Люк е много добър човек и... От както татко почина се случиха толкова много неща. Мразех живота си. Мразех себе си, че съм ти в тежест и само те разочаровам.
-Роуз..
-Изслушай ме, моля те! - тя кимна, а аз продължих.-..Чувствах се изгубена. Самотна. И въпреки, че ти беше до мен ставах все по-самотна. Тогава се появи той.
-Кой?
-Люк. Ние бяхме толкова различни, но същевременно еднакви. Той нямаше семейство което да го подкрепя, но имаше приятели които бяха до него. Не се гордее с миналото си, но въпреки това ми разказа за него, колкото и болезнено за него да бе това. Но и той като мен беше влюбен. Преди да се намерим и двамата бяхме изгубени в света около нас. Но се намерихме. Имаше много сълзи, усмивки и граници, но въпреки това не се изгубихме... Не искам да го загубя.
-.. Аз... Не знаех, че си имаш приятел. Още по-малко и че това е серийния убиец.
-Той не е убиец!
-Защо го защитаваш?
-Става дума за любовта на живота ми.!
-Защо си толкова сигурна, че той е любовта на живота ти.? За да убива той е поел риска да те остави, изгнивайки в затвора. На това ли му се казва любов?
-.. Ти не разбираш. - казах тихо.
- Ти не разбираш, Роуз! Притеснявам се за теб! Представи си, че някой ден се скарате и вземе, че ти посегне или по-лошо убие! Той няма сърце и е способен на всичко!
-Грешиш... Той има сърце, никога не би ме наранил.
-Защо си толкова сигурна?
- Той ме обича и за всичко съм виновна аз.
-Роуз ти нямаш вина, че той е побъркан.
-Имам. Той се влюби заради мен! Аз съм причината да е побъркания луд от когото всички се страхуват....
-Какви глупости ти е наговорил?
-Не ми е наговорил нищо! Аз го виждам в очите му. Влюбен е, мамо!
-Ти... Срещаш се с него? При него ли си била цяла вечер? - кимнах. - Вие вече...?
-Отдавна... Но това няма никакво значение!
-Как да няма, Роуз?! Той ли те накара?! - извика ми тя.
-Какво говориш?!
-Насила ли те накара да спиш с него?
-Мамо , не! - извиках ѝ.
-Още утре се местим при баба ти! - наблюдавах я няколко минути, преосмисляйки казаното,а след това се качих в стаята си и писах на Люк.
На сутринта се събудих и всичко беше опаковано. Тя е твърдо решена да се преместим.
-Нещата ти са в колата, облечи се и тръгваме! Баба ти ни чака. - каза, минавайки покрай вратата на стаята ми. Направих това което ми каза и се качих в колата, чакайки я. След няколко минути тя донесе последния кашон и се качи в колата. Явно не е спала цяла вечер за да приготви всичко.
-... Знаеш, че правя всичко за твое добро. Не искам да ме мразиш и да се избягваме по този начин. Просто искам да си в безопасност.
-А ти знаеш, че това няма да го спре, нали?
-Закопчай си колана! - игнорира думите ми и запали колата.
YOU ARE READING
Texting with my kidnapper
FanfictionНаричаха го психопат, побъркан. Всички се бояха да не го срещнат. Но той не беше лош или луд. Той просто беше влюбен... _______________________________________ Роуз:Кой си ти? Лукас:Не мога да ти кажа.. Роуз:Как очакваш аз да ти се доверя като не зн...