Texting with my kidnapper

52

Събудих се до Люк. Вдишах от аромата му, може би за последен път през живота си. Обърнах се към него и целунах устните му. Оставаше ни твърде малко време  да бъдем заедно. Не знам как ще успея да го пусна. Не искам това да е краят.

-Добро утро, принцесо. Кога се събуди?

-Преди малко...Не съм спала от два дни и спането с теб ми се отрази добре.

-Колко обичам да се събуждам с теб в ръцете си. - Ще ми липсва толкова много. Той се усмихна, мислейки си за нещо.

- За какво мислиш?

-За теб. - каза, карайки ме да се усмихна. Сладко е как мислим един за друг дори когато сме заедно.

-И какво за мен?

-За това колко смела беше вчера, излизайки навън. Вече не се ли страхуваш от гръмотевиците?

-Напротив! Още ме е страх. Просто ме е страх много повече от това да не те загубя.

-Което го прави още по-сладко.

-Щом знаеш за това, значи си бил там? - замислих се.

-Всяка вечер съм там. Ако не беше излязла вечерта, едва ли щях да бъда тук.

-Какво искаш да кажеш?

-Последния път, когато спах в стаята си... Отново имаше буря. - каза и се усмихна мазно, карайки ме да се изчервя. Знаех какво има в предвид. След няколко минути прекарани в тишина отново си спомних, че ни остават още само няколко часа. Колкото и да не исках трябваше да поговорим за това. - Кога заминаваш? - след думите ми той погледна към часовника на шкафчето му. -.. След по-малко от четири часа.

-Четири часа? Имаме само четири часа... - опитвах се да овладея гласът си, който беше на прага да се пречупи.

-Хей, недей така, принцесо.

-Аз... Трябва да ти кажа нещо.... Знам, че преди два дни се държах ужасно. Обидих най-близките ти хора. Знам, че в живота си, не е имало много други хора освен тях и въпреки това се държах като егоист, поставяйки се на първо място. Просто мисълта, че повече няма да те виждам. Няма да те докосвам и да се будя до теб ме плаши. Ти ще заминеш, ще си намериш някоя по-добра от мен.

-Принцесо, нали знаеш, че няма перфектни хора. Така както няма и по-добра от теб. Знам, че не те заслужавам. Ти си толкова невинна и добра, мила и очарователна. А аз съм... Един престъпник, пълна бъркотия.!

-Ти не си такъв, Люк! Просто обстоятелствата около теб са били тежки.

-И въпреки това не знам как те заслужих.

-Ти си най-хубавото нещо в живота ми,Люк. - признах му. - Не искам да те загубя. - на края не издържах и се разплаках.

-И аз не искам да те загубя, Роуз. Исках да те попитам нещо, още преди няколко дни и преди да ми отговориш знай, че каквото и да решиш ще те разбера.... Искам да заминеш с мен.

-К-какво?...