Texting with my kidnapper

44

Отдъхнах си когато Брук ми писа за да ме уведоми, че ще дойде в къщи на вечеря. Майка ми се зарадва на новината и приготви всичките му любими ястия от детството ни.

След вечерята и разпита на майка ми към Брук се качихме в стаята ми за да си поговорим.

-Е, как вървят нещата при теб? Как е работата? Сигурно вече гониш злото по улиците? - попитах го и се засмяхме.

-Всъщност да. Цялото управление е заето със задачата да открием серийния убиец. - преглътнах тежко.

-Сериен убиец?

-Да, беше убил двама души, но така и не го открихме. Всичко е толкова заплетено. Мислехме, че сме го хванали, но се оказа грешка. Хванали сме някакъв си Грег Тачът или както му беше името.

-А, как се казва той?

-Лукас Хеммингс. - останах с отворена уста. Люк? Те са по петите на Люк.? А, този Грег е Аштън.-Добре ли си?

-Д-да, просто малко се шокирах. - опитах  да се усмихна, но ми беше наистина трудно. Трябва да кажа на Люк. И като стана дума за него....

-Какво беше това?

-К-кое? Не чух нищо!

-Някой почука на прозореца.

-Не, причуло ти се е! - опитах се да замажа положението. - Сигурно е някакъв клон...

-Там има човек, Роуз! - каза Брук  и стана за да провери. По дяволите, ако това е Люк, какво ще правя?

-Роуз, отвори знам, че си вътре! - чух вика на Люк и побързах да му отворя преди Брук. - Защо не ми... - започна, но след това забеляза приятеля ми и се намръщи. - Роуз, кой е този?

- Бих попитал същото и защо влизаш през прозореца? - попита объркан Брук. - Аз съм Бруклин... - и преди да беше довърши Люк го прекъсна.

-О, ясно ти си този Брук! - каза раздразнен, колко пъти му обяснявах, че сме просто приятели, а той се държи толкова глупаво.

-Да, виждам, че ме познаваш, но аз все още не знам кой си... - отбеляза приятеля ми.

-Брук, това е... Аштън! Приятеля... - бях прекъсната от Люк.

-Гаджето ѝ! - поправи ме Люк и постави ръката си на кръста ми, демонстративно. Гаджето ми! Наистина ли бяхме гаджета, целуваме се, прегръщаме се и много други неща, но не помня да ме е попитал дали искам да съм с него официално. Колкото и официално може да е" похитител" и" жертва".

-Не си ми казвала, че имаш гадже.

-Вече не е нужно! - каза Люк.

-Люк! - сръгах го с лакътя си.

-Какво каза? Люк ли го нарече?

-Какво?! Не! Причуло ти се е! - отсякох набързо.

-Е, как се запознахте? - попита Брук и седна върху леглото ми. Тъкмо щях да измисля нещо с което да го залъжа, когато Люк ме изпревари.

-Не е твоя работа! - каза злобно. Наистина много ме дразни, когато започне да се държи така.

-Добре, аз ще тръгвам стана късно. - знам, че Брук се чувства неловко сега и го разбирам.

-Най-накрая. - измърмори Люк, но се надявам само аз да съм го чула. Щях да изпратя Бруклин, но Люк хвана ръката ми. Погледнах го криво, но не ме пусна.

-Спокойно, принцесо няма нужда да ме изпращаш! - каза Брук и ме целуна по бузата, усещах силната хватка на Люк. Стискаше доста силно. - До скоро. - той излезе и Люк пусна ръката ми, разхождайки се нервно из стаята ми.

-Принцесо, а?...