Texting with my kidnapper

9

"Искаш го колкото и аз, нали?" - поклатих отрицателно глава. Той продължи да целува врата ми. "Не можеш да ме излъжеш, принцесо.
Тялото ти реагира на всяко едно мое докосване!" - в следващия момент ръката му се озова зад врата ми,притискайки устни в моите. Това не беше правилно. Не смеех да помръдна. Страхувах се, че ще ми направи нещо. Не съм готова за това, но мамка му харесваше ми!

" Л-Люк! "-изстенах когато меките му устни засмукаха вратът ми. Определено се усмихваше. Усещах го! Когато се изправи от мен огледа "творението си" и усмивката му стана още по-широка. Погледнах настрани. Беше ме срам той ме притискаше, а аз му се дърпах и накрая не го спрях. Но защо ми хареса? Защо тялото ми реагира така?

"О, моя малка, Роуз. Не се срамувай от мен! Нали не те привличах? Нали бях изрод, лишил те от свободата ти? Тогава защо сега усещам напрежението идващо от тялото ти? Защото, то реагира на мен.... А ти знаеш ли защо?" - поклатих отрицателно глава. "Защо ми принадлежи. Аз съм неговия собственик и никой друг няма правото да докосва нещо мое."-заяви и целуна устните ми за последно, излизайки от стаята..."

Усещах някакъв допир. Нещо ме доскосваше. Беше нежно, но явно ръката му бе малко груба. След секунди усетих нещо мокро, топло и меко върху рамото си. Беше приятно. Напомня ми на него. В следващия момент се осъзнах. Сковах се. Бях будна, но не смеех да отворя очите си. Чух стъпки по коридора, а след това леглото се размърда. Изгубих топлината. Чух някакъв шум, а след това мама влезе в стаята ми.

Отворих очите си, оглеждайки стаята. Намерих само мама, която ме гледаше притеснено.

-Роуз? Добре ли си мила? - кимнах, неспособна да говоря. - Хайде, приготви се, защото трябва да излезем. Училището започва, а все още не си се подготвила.

Отново кимнах и станах за да се облека. Тя излезе, а аз застанах пред гардероба. Сърцето ми беше свито, а очите ми бяха насълзени. Отворих го, но него го нямаше. Тръгнал си е...