-Трябва да замина. - какво? Веднага след думите му се изправих и го погледнах. Беше напълно сериозен. Не може да си тръгне. Отдръпнах се от него, станах от леглото, придържайки чаршафа който закриваше голото ми тяло.
-Не може да го направиш! - извиках му. Той погледна настрани, отбягвайки погледа ми. - Люк, ти няма да си тръгнеш! Няма да ме изоставиш, отново!
-Розу, налага се да замина.
-Не, не се налага! Успя да се криеш до сега, ще продължиш още известно време! - извиках му отново. Той стана от леглото ми и започна да се облича, напълно игнорирайки ме. Това ме вбеси още повече.
Грабнах тениската от ръцете му, карайки го да ме погледне.
-Няма да заминаваш! Няма да ме оставиш отново! - виждах раздразнението в очите му, но въпреки това не каза нищо.
-Роуз, дай ми тениската. - заповяда ми и се опита да я вземе от ръцете ми, но аз се отдръпнах, попречвайки му.
-Няма. Да. Заминаваш! - казах му всичко дума по дума за да ме разбере добре.
-Роуз, ти не можеш да ми заповядваш!
-Но ти можеш!
-Роуз! - извика, забивайки юмрука си в стената зад мен. Изплаших се няма да лъжа. Пуснах тениската му, а той я облече и излезе от стаята ми през прозорецът. Свлякох се по стената и заплаках.
Отново го направи! Спи с мен, а след това си тръгва. За това ли съм му аз? За да ме използва когато има нужда? И най-лошото е, че не това е причината за болката в гърдите ми, а това че ще си тръгне.
YOU ARE READING
Texting with my kidnapper
FanfictionНаричаха го психопат, побъркан. Всички се бояха да не го срещнат. Но той не беше лош или луд. Той просто беше влюбен... _______________________________________ Роуз:Кой си ти? Лукас:Не мога да ти кажа.. Роуз:Как очакваш аз да ти се доверя като не зн...