Texting with my kidnapper

24

След смъртта на момчето в парка, мама не ме пускаше да излизам от вкъщи. Сякаш бях затворник. Отново.

Страх ме е. Но този път не ме е страх от Люк. Страх ме е , че могат да разберат кой е убил момчето. И тогава той да пострада.

Роуз:Искаш ли да се срещнем?

Лукас:Какво?

Роуз:... Искаш ли да се видим.?

Лукас:Принцесо, наистина ли?

Роуз:Защо не?

Лукас:Виж искам и то много, но за сега е невъзможно.

Роуз:Защо?

Лукас:Просто в тези дни съм зает и не мога.

"Не иска да ме вижда?"

Роуз:Добре.

Лукас:Нали не се сърдиш, принцесо.?

Роуз:Не мисля, че ти пука.

Лукас: Роуз, не започвай отново!

     Роуз блокира Лукас.
      Роуз отблокира Лукас.

Лукас:Някой път, принцесо. Обещавам ти, че ще бъде скоро.

Лукас:Но не сега.

Лукас:Не искам да те забърквам в това.

Роуз:В кое?

Лукас:Ще ти пиша по-късно.

Лукас:До после, принцесо.

Отново този Люк. Защо винаги крие от мен? В какво отново се забърква? Има ли нещо общо със случващото се относно смъртта на момчето? По дяволите, Люк!

Роуз:Защо не ми казваш?

Роуз:Искаш да знаеш всичко, но не ми казваш нищо!

Роуз:Защо го правиш, Люк!? 😠

Лукас:Роуз, не сега!

Роуз:А кога Люк!?

                                          Seen

Лукас:Мамка му, Роуз!

Лукас:Да не си посмяла да направиш нещо без моето знание!

Лукас:Това ще бъде само временно, чу ли?

Лукас:Спираме до тук!

Какво?

Лукас:Ще чакаш моите сигнали за да ми пишеш! Разбра ли?

Роуз:Люк, какво става?

Роуз:Люк?

Роуз:Люк!

Опитах да му се обадя, но телефонът му беше изключен. Защо имам лошо предчувствие за това?