Texting with my kidnapper

54

Баба се зарадва да ме види. Не я бях виждала от както ме изписаха от болницата. Настаних се в новата си стая и подредих багажа си. Докато се усетя вече беше станало късно. Какво ли става със Люк? Дали е пристигнал? Докато се чудех, не усетих кога баба е влязла в стаята ми.

-Много си умислена,Роуз.- отбеляза тя, карайки ме да се усмихна. - Да не би да има някакво момче?-дали да ѝ кажа? Винаги съм си споделяла с нея. Все пак е по-възрастна и може да ми помогне, а мама да я послуша.

-.. Всъщност да. Имам си приятел.

-Гадже? - кимнах, засрамвайки се. Ако Люк беше тук сега със сигурност щеше да е ухилен до уши. - Разкажи ми за него. - точно щях да започна, когато чух поптропване по прозореца. Станах и го отворих,а през него влезе Люк.

-Преди се справях добре, но сега е малко по-трудно, имайки в предвид, че си на третия етаж, принцесо!

-Принцесо? Роуз? Това ли е твоето момче? - едва тогава Люк забеляза баба ми и стоеше като замръзнал.

-Бабо, това е Люк. Приятеля ми. - едва тогава Люк започна да мърда и се успокоих, че гаджето ми не е получило инфаркт.

-Приятно ми е. Аз съм Люк. -каза той и подаде ръката си.

-И на мен ми е приятно Люк. Казвам се Айла, но също можеш да казваш "бабо"-Люк се усмихна, но си личеше, че му е неловко. - Но, защо се катериш по прозорците на хората, момче? Не знаеш ли, че имаме врата? - Люк сведе поглед. Не знаеше какво да каже и определено не знаеше, че баба се шегува с него.

-Аз... Съжалявам?

-Недей! - каза баба и избухна в смях. Да, баба имаше странно чувство за хумор.-Добре, стига толкова шеги. Искам да разбера всичко за вас двамата. Как се запознахте? - Люк се напрегна, но не каза нищо. Мисля, че е време поне баба да разбере истината. Започнах да разказвам какво се случи през последните месеци.

-Тосет ти си я отвлякъл, защото си я обичал?

-Да,обичам я. Опитах да се науча как да път правилният за нея. Не успях, но се опитах.

-Люк, кой е казал, че не си успял? Ти си най-подходящия за мен! - казах и го прегърнах.

-Толкова сте сладки! - възкликна баба. Това ме изненада. Очаквах да каже или избухне като мама, но тя...? Дали сънувам?-Вижте аз нямам нищо против да сте заедно. Защо сте толкова напрегнати?

-Ами... Мама не харесва Люк. По-точно харесва го, но не точно.

-Роуз, миличка ще ми обясниш ли както трябва?-замислих се и погледнах към Люк, който ми кимна в знак да разкажа. -.. Когато тя разбра веднага реши да ни отдалечи. Аз искам да сме заедно, но не ми позволява да се срещам с Люк и искам да ми помогнеш, защото аз не мога....-бях прекъсната от отварянето на вратата.

-Роуз! - мама влезе в стаята и определено беше ядосана, но и объркана. Тя все още мисли, че Люк е Аштън. Но изведнъж явно го разбра. - Не.. Аз.. Приела съм в дома си един убиец?! Какво искаш от дъщеря ми!?

-Мамо, стига! Не разбираш ли защо е тук? - попитах я. Люк беше до мен, а не исках нищо повече. Бях щастлива, но тя не го виждаше.

-Веднага се махни от домът ми! - извика тя, но аз хванах ръката на Люк. Няма да ѝ позволя да отнеме щастието ми.

-До колкото помня това е моят дом, а аз нямам нищо против от още един човек за вечеря. Какво ще кажеш Люк? Искаш ли да вечеряш с нас? - намеси се баба. Не очаквах това, признавам си.

-Аз с удоволствие, но ако всички са съгласни. - каза Люк. Чувстваше се несигурен за това сплетох пръстите си с неговите, окуражавайки го.

-Две от три не е зле. - пошегува се тя.

-Добре тогава. - усмихна се Люк.

-Какво ви става? Той е убиец!

-Мислиш ли, че един убиец би се държал така, Анджела? Погледни го! Съвсем нормално момче. Стои и наблюдава какво се случва, ако беше такъв сега нямаше да сме живи, не мислиш ли? Мисля, че той наистина обича Роуз. Трябва да им дадеш шанс! Все пак и вие някога сте били млади. - мама мълчеше и не казваше нищо дори по време на вечерята.
Надявам се това да не продължи дълго.