Texting with my kidnapper

27

Лежах върху гърдите на Люк. Ръката ми си почиваше върху коремът му, а неговата беше обвита около раменете ми, чертаейки кръгчета върху кожата на рамото ми. От десет минути никой не бе казал и дума. Може би  действията извършвани от телата ни, казваха повече от думите излизащи от устата ни. Но въпреки приятната тишина въпросите се въртяха в главата ми,непозволявайки ми да се насладя на мига.

-Какво стана, когато ми писа последно? - попитах го тихо. Бях изморена, не от действията, а от живота. Всичко беше толкова трудно. В един момент всичко е наред, а в следващия се обръща с главата надолу.

-Полицията беше по петите ни. - отговори ми той. Макар да ми даде някакъв отговор не ми беше достатъчно. Исках да разбера всичко. Как са разбрали за него, как го хванаха.... И в следващи момент сърцето ми затихна. Надигнах се леко от гърдите му, поглеждайки сините му очи.

-Ти... Избага ли? - след думите ми той ме погали по лицето. След това ме побутна за да легна отново върху гърдите му. Със свободната си ръка започна да си играе с косата ми. Беше приятно, но отново въпросите не ми даваха мира. Отново щях да задам въпроса си, но той отговори преди да бях отворила устата си.

-За да избягаш, първо трябва да те хванат, принцесо. - Какво значи това?

-Защо пак се опитваш да скриеш от мен? Люк това засяга и мен! Просто искам да ми кажеш! Толкова ли много искам?

-Принцесо, просто не искам да те забърквам в това. - вече е късно.

-Ако не искаше да ме забъркваш, нямаше да ме отвлечеш! - отвърнах му тихо.

-Тогава ни подгониха. Знаех, че са по петите ни и имахме план как този случай ще бъде погребан заедно с момчето. Но не очаквахме да влезе в действие точно тази вечер.

-К-какъв беше планът? - не  вярвах, че ще ми каже, но противно на очакванията ми той отговори.

-Вместо мен арестуваха Аш. Никой не знае как изглеждам, но се бяхме подготвили да пуснем слухове, че се навъртам в този район. Планът беше Аш да се преструва, че е мен. - преди да продължи го прекъснах.

-Но какво ще стане, когато разберат, че той не е теб?

-Бъди добро момиче и не ме прекъсвай, принцесо! - скара ми се той.

-Добре, извинявай.-усетих устните му да докосват главата ми, а след това продължи.

-Планът беше след като разберат, че Аштън не е мен да го разпитват. Той разбира се няма да им каже, че съм тук и пазя момичето си. Ще каже, че съм загинал или безследно изчезнал. След като се опитат да ме открият, което няма да се случи, ще се откажат от случая. Ще погребът момчето, а с него няма да остане и след от разследването.

-Ами ако те хванат? - колкото и да ме беше страх от отговора зададох въпроса си.

-За това... Трябва да поговорим. - изведнъж тонът му стана по-сериозен от обикновено. Напрегна се и аз го усетих.

-Люк? Какво искаш да ми кажеш?

-Трябва да замина....