...Денят беше хубав, слънцето грееше, а момичетата бяха вкъщи, тъй като беше неделя. Бяха решили да гледат филм, бяха приготвили всичко, настаниха се и тъкмо когато Дона беше готова да включи филма се чу изключително силен трясък. Момичетата се спогледаха и започнаха да бягат към входната врата.
Т/И реши да надникне първа, защото никога не се беше случвало нещо подобно, накратко те се изплашиха...
Г.Т. Т/И
Надникнах много деликатно, не исках момичетата да излизат отвън, защото знам, че ако не е кой знае какво Дона ще започне да крещи и Гергана да я успокоява...
Когато излязох видях едно високо момче беше с розова коса, помислих си, че идва да види стари роднини или нещо такова, но след това видях още едно момче да се качва по стълбите, беше с кестенява коса, ако трябва да бъда честна приличаше на кокос.
Не осъзнах, че ги обсъждам сама, момчето с кестенявата коса ме погледна и ми се подсмихна...Защо?
???- Здравей- каза този с шантавата коса.
Аз- Здравей? Бих искала да попитам кого търсите.
???- Нанасяме се тук...- Още едно момче излезе от асансьора, носейки два големи кашона.
Аз- Ахам, добре...
Със сигурност са от онези дразнещите. Защо трябваше да идват, тъкмо когато вече се бяхме настанили удобно...
Ами Дона...Ужас, това момиче ще си загуби ума по тези тримата. Забравих да ги питам за имената им... не е късно.
Аз- Извинявам се, но може ли да знам имената Ви?
Момчето- кокос пристъпа към мен- Джънгкук, Джеон Джънгкук.
Господин розова коса ми подаде ръка, с изключително лъчезарна усмивка- Аз съм Джимин, а ти си сладкиш.
Аз се отдръпнах назад- Благодаря...
Беше очевидно, че той забеляза неудобството ми и се отдръпна назад.
Момчето с кашоните се подаде на вратата и ми помаха- ЗДРАВЕЙЙЙ, АЗ СЕ КАЗВАМ ТЕХЬОНГ.
Аз се засмях и им казах името си, като се здрависах с всеки един от тях, но все още не ги харесвам...
