Г.Т. Т/И
Сутринта беше тиха и приятна, докато някой не започна да крещи...
Нямах друг избор освен да стана и да видя какво се случва
Първо видях, че момичетата вече са тръгнали за училище, а виковете ме заведоха до терасата, излязох и чух Джин да крещи на някого...
"ГЛУПАКО, ТА ТОЙ ИМА ТЕМПЕРАТУРА, А ТИ ИСКАШ ДА ГО ПРАТИШ НА УЧИЛИЩЕ?!?" Изведнъж някой излезе на терасата и това беше Намджун...погледна ме и въздъхна...
Намджун- Знаеш ли как да ни помогнеш? Кук е болен...
Бях готова да помогна, тъй като всеки знае колко е гадно да имаш температура, затова влязох или поне се опитах, отново се заключих...
Аз- Намджун, заключих се...
Той ме погледна с ужас и веднага влезе вътре, не след дълго се върна и носеше столове?
Аз- Намджун какво е това? Посочих към столовете и той се засмя- ще прескочиш преградата...
МОЛЯ?? Та тя е толкова висока... трябваше ми помощ, но на него не му имах особено доверие, изведнъж видях Юнги.
Юнги- Аз ще ти помогна, довери ми се...
Аз- Извинявай, как да ти се доверя, луд ли си, ние сме на осмия етаж, а ти искаш да прескоча глупавата преграда.
Изведнъж се сетих, че момичетата може да са забравили да заключат вратата...както винаги, казах това на Юнги. А не след дълго някой дойде да ми отвори вратата на терасата, аз се поклоних и му благодарих, а той ме помилва и се засмя, след това му казах да ме изчака, за да се преоблека.
Г.Т. Юнги
Тя е толкова сладичка, когато я опознаеш е много мила и добра, тя е като Джин, само че момиче...
Тя ми каза да изчакам в хола и аз седнах на дивана, мислех да си играя на телефона, но една снимка ми хвана вниманието, беше снимка на трите, като малки, бяха толкова сладичкии, явно бяха като сестри. След много кратко тя влезе в стаята, беше облякла голям лилав суичър и дънки, и имаше чорапи на кучета, като ги видях започнах да се смея, а тя не разбираше... след това посочих надолу и й показах, че имам същите чорапи, но на котки. Тя се усмихна, отиде до вратата и ме изчака да изляза...
След това заключихме тяхната врата и влязохме вкъщи, а веднага щом влезе Джин я прегърна и я въведе в стаята на Кук, пфф.
Г.Т. Дона
Стоях съвсем кротко и днес реших, че ще направя нещо друго, противоположното на вчера, изобщо нямаше да обръщам внимание на Техьонг, все едно не е тук, да. Щеше да бъде толкова лесно...Хмм, та аз съм изкусна актриса.
Г.Т. Техьонг
Тази госпожица не ме поглежда, да не би да забрави, че съществувам. Това е много досадно...Ще привлека вниманието й, хехехех.
Отидох и седнах до нея, бяхме в час, но на господина не му пукаше...
Аз- Здравей!
Дона-...
Аз- Здравейй!
Като този път помахах с ръка пред лицето й...
Дона- Моля?
Каза го студено, махайки слушалките си.
Аз- Как си?- Попитах с моята поразяваща усмивка и се подпрях на чина.
Дона- Бях добре преди да дойдеш при мен...
При тези думи усмивката ми отлетя, стана ми гадно, наистина не знам защо, но не исках да водим такъв разговор...
Щях да кажа нещо, но звънецът би и трябваше да тръгваме, тъй като часовете днес бяха намалени.
Тя тръгна напред и се спря пред стаята на Гергана, в това време помолих Джимин да изчакаме и да се приберем с тях. Отидохме до Дона, а тя се отдръпна, продължихме със същите действия, докато Джимин ни се смееше, но Гергана излезе от стаята и Чим стана сериозен, а ние с Дона бяхме залепени един до друг.
Спогледахме се, а след това веднага се отдръпнахме един от друг и те двете тръгнаха напред, отново трябваше да я гоня...
Хрумна ми гениална идея, заедно с Чим ги настигнахме
Аз хванах Дона за ръка, а Чим хвана Гергана...
Аз- Ще ви покажем едно място, елате...
