Т/И се опитваше да избегне тези два въпроса, не знаеше защо, но просто не можеше да каже нищо.
Не след дълго на масата седна трети човек и това беше Техьонг, Дона остана спокойна, за пръв път...А Т/И реши, че ще е по-добре да ги остави насаме.
Мина през фоайето, където видя Гергана да играе с Чим, Хоби, Юнги и Кук..
Не знаеше какъв тип игра е това, но им се усмихна и продължи към стаята си, вървеше по тъмния коридор, когато някой хвана ръката й...
???- Съжалявам за преди малко, не беше нарочно, сигурно си се почувствала неудобно.
Т/И- Спокойно, Юнги, всичко е наред.
Тя продължи към стаята си, влезе и замръзна...видя Джин да чисти праха и да подрежда стаята...
Джин- Какво? Няма да оставя едно от бебетата си да спи в този прахоляк...
С това той ощипа бузите й и направи от онези странни физиономии.
Т/И се засмя и после го прегърна с думите "имам нужда да поговоря с теб"
Г.Т. Дона
С Тае хапнахме и после отидохме в прожекционната зала на хотела, нямаше никого и решихме да си говорим, изведнъж той каза нещо, за което ми трябваше време да го разбера...
Тае- Може ли да се разменя с Гергана, тоест да спя в твоята стая?...
Аз-...
Тае- Ехоо, чуваш ли ме?
Аз- Говори с Гергана, но защо така изведнъж?
Тае- С Джимин се скарахме за дреболия, но никой няма да се извини скоро...
Аз- Говори с Гергана, не мога просто да й кажа "отиваш при Джимин"...
Г.Т. Джимин
С Тае се наговорихме да се разменим с Дона или той с Гергана... Той искаше да бъде в една стая с Дона, това беше ясно от самото начало, но тъй като Джин не позволи Тае започна да действа по план Б...
Г.Т. Джънгкук
Ако госпожица "ти си перверзник" мисли, че ще се скрие от мен...жестоко се лъже...
Харесва ми да я дразня, но и харесвам компанията й...
Не ме съдете, знам, че е по-голяма от мен, но нали хората казват, че годините са просто някакво число, така че...
Реших да се измъкна от играта и казах, че отивам в стаята си...
Видях Джин да излиза и аз веднага отидох в стаята на Т/И.
Тя стоеше на леглото и четеше някаква книга.
Аз- Нона!!
Т/И- Защо толкова ти харесва да ме плашиш, вече съм възрастна, недей да го правиш, моля те.
Аз се засмях.
Аз- Нонаааа, ти си само с година по-голяма.
Опитвах се да го играя малкото сладко братче и мисля, че ми се получаваше.
Тя стана и остави книгата на нощното шкафче.
Т/И- Какво искаш? Защо си тук?
Аз- Исках да видя моята красива нона!!
Т/И- Спести си го.
Аз- Да, права си, тук има само един демон, който ме мрази от дъното на душата си и се сърди за всяко нещо.
Т/И- Не се сърдя за всяко нещо?... Просто ти правиш единствено простотии, които не ми харесват.
Аз- Не е вярно.
Скръстих ръцете си и се нацупих.
Т/И- Да не би бебето да се сърди? Кой е сръдльото сега, хмм?
Аз- .... НОНАААА! ИСКАМ ПРЕГРЪДКА!
Т/И- Не мога да се справя с теб, излез...
Аз- Нонаа, прегърни ме...иначе аз ще те целуна.
Т/И- РАЗКАРАЙ СЕ.
Аз започнах да се приближавам към нея, а тя започна да върви назад...
Т/И- Ще те прегърна, ДОБРЕ!
Тя дойде и ме прегърна през кръста, а аз й отвърнах като спуснах ръцете си към кръста й.
Т/И- Внимавай къде отиват тези ръце, защото ще изядеш чехъла, който не си получи вчера...
Каза тя докато все още беше в прегръдките ми...
Аз- Внимавай какво правиш, за да не изядеш нещо друго.
Като чу това веднага ме ритна...там, където не трябва...
Аз- Недей да ме риташ там...Убиваш...Д-децата ни!
Т/И- ДЖИИИИИИН!!!!
