Г.Т. Т/И
Може би минаха няколко години, не знам колко, може би 4-5? Нещо такова...
Вече живеехме всички заедно, построихме си къща...
Дона и Техьонг са все още заедно, Гергана и Джимин?- Те са заедно от 2 години. Отне им много време да признаят чувствата си един към друг. Аз? Аз съм сама...
Днес щяхме да помогнем на Техьонг за нещо много сериозно, което беше планирал от много дълго време...
Г.Т. Техьонг
Приготовленията за това нещо вече бяха приключили...
Дона се върна от покупки и аз реших да я заведа на плажа, където другите бяха подготвили романтична вечеря..
Аз- Заповядай...
Дона- Ти ли направи това?
Аз- С малко помощ от приятели...
Дона- Това е толкова красиво.
Аз- Не колкото теб..
Изведнъж паднах на едно коляно и извадих червена кутийка от джоба си...
Дона- Тае, какво правиш...
Аз- Помниш ли какво си казахме?
Дона- Че когато ми предложиш ще ми кажеш "Да те питам ли?"
Аз- Е... Да те питам ли?
Тогава тя се метна на врата ми.
Дона- Да ще бъда с теб.
Тогава и двамата се разплакахме от щастие.
Г.Т. Т/И
Беше толкова красиво...Да, като добри приятели бяхме застанали в храста и гледахме този красив момент.
Тогава Кук дойде при мен.
Кук- Нона, не плачи!
Аз- Толкова е красивооо.
Кук- Какво ли ще е когато ти предложа?
Аз- Стига си се шегувал, остави ме намира...
Отново заплаках и той ми даде кърпичка.
Забравих да допълня, че с Юнги и Кук сме наистина най-добри приятели и вече няма драми. През тези няколко години и двамата си имаха приятелки и аз им помагах, беше наистина забавно.
Г.Т. Гергана
Чим ме прегърна и ме попита "Готова ли си?"
Аз- За какво да съм готова?
Тогава и той както Тае падна на колене...
Аз- НЕЕЕЕ, НЕ Е ВЪЗМОЖНО.
Чим- Ще се омъжиш ли за мен, изчадие мое?
Аз- Че и питаш?
Тогава той стана и аз го прегърнах. Чухме Т/И да плаче още по-силно, не знаехме как да я успокоим.
Г.Т. Кук
Тази вечер и двамата глупаци се сгодиха.... Нямам думи, Чим на никого нищо не беше казал, но донякъде го разбирам.
Аз стоях до Т/И и си мислех колко моменти бяхме изживели заедно, колко спомени имаме ние всички, а сега... Щяхме да направим още повече спомени, хехехех ако ме разбирате...
~~~
*Няколко години по-късно*
Г.Т. Т/И
Усетих как водите ми изтичат...Не беше добре.
Аз- ЕЙ, БАЩАТА НА ДЕТЕТО, БЕБЕТО ИДВА!!!!
Никой не дойде... Бях сама. Забравих, че беше на среща.
Звъннах на асистента му.
Аз- Спешен случай!!
Той веднага разбра какво имах в предвид.
Г.Т. ???
Бях в среща, когато асистента ми връхлетя в стаята.
Той- Сър, код червено.
Аз- После ще погледна...
Той- Сър, жена ви, Ви е звъняла около 30 пъти.
Аз повторих, че после ще погледна...
Той- Сър...Жена ви....
Аз- Спокой-
Той- БЕБЕТО ИДВА.
След като чух това започнах да бягам, отидохме направо в болницата и видях, че имаме близнаци, момиченце и момченце.
Аз- Боже мой...
Т/И- Сладки са нали?
Аз- Да...
Т/И- Но...ПОНЕ ИДВАТ НАВРЕМЕ, ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЕБ.
Аз- Съжалявам...
Тя ме удари, а аз се отдалечих от леглото.
Т/И- МИН ЮНГИ... ЩЕ ТЕ ПРЕБИЯ!!!!!
