Г.Т. Т/И
Излязох в квартала да се разходя и видях нещо, което не исках да виждам...Юнги беше с момиче, стояха на една пейка и си говореха, усмихваха се, смяха се...аз никога не съм била забавна личност.
Една сълза падна, а след нея друга, след втората още една.
Някой закри очите и ме прегърна, веднага го прегърнах.
Хоби- Спокойно, Т/И.
Аз- Хобии, боли ме.
Хоби- Къде?
Посочих сърцето си. Изведнъж Кук дойде, искаше да ме развесели.
Кук- Ти, имаш сърце?
Щях да кажа нещо, когато телефонът ми звънна, беше мама, днес беше последният им ден в България. Отдалечих се от момчетата.
Аз- Ало?
Мама- Миличка, няма как да вземем кучето.. Ще трябва да я вземеш при себе си, което значи, че още сега трябва да си вземеш билет за автобуса, а после ще се върнеш с колата.
Аз- Няма проблем, мамо. Приятно пътуване.
Да, правилно разбрахте, имам кола, която е в родния ми град.
Още след като затворих отидох при другите и им казах какво трябва да направя.
Кук- Нона?
Аз- Да.
Кук- Може ли да дойда с теб?
Аз- Защо ти е? Аз ще се върна утре...
Кук- Искам да видя градът, в който си се родила и да видя домът ти, родителите ти.
Аз- Едва ли ще се засечете.
Кук- Нищо. Моля теее!!
Аз- Добре, отивай да си оправяш багажа, а аз ще резервирам билети.
Кук- БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
Аз- Няма защо, вървиии!
Кук- Отивам.
Бързо намерих билети, бяха след 40 минути, беше достатъчно, за да си взема някоя друга дреха.
След 10 минути и двамата бяхме готови, обяснихме каква е ситуацията и всички разбраха. Само Юнги не беше тук, беше все още с онова момиче. Няма да мисля за това.
След около 15 минути бяхме на гарата, платихме билетите, които резервирах и се качихме в автобуса.
И естествено...заспах, отново.
Г.Т. Юнги
Бях навън с братовчедка ми, която беше дошла на почивка, не се бяхме виждали от наистина дълго време и аз се радвах, че отново се срещнахме.
Скоро се прибрах и видях, че всички са вкъщи, без Кук.
Аз- Къде е Кук?
Хоби- Замина с Т/И, за да вземат кучето й, тъй като техните заминават.
Аз- Добре...
Отидох в стаята си, затворих вратата и си легнах...чувствах се празен.
Г.Т. Кук
След около 3 часа стигнахме, събудих Т/И и слязохме от автобуса, хванахме градския транспорт и след около 30 минути стигнахме блока й. Беше тихо местенце, приличаше на нашия блок, качихме се по стълбите и звъннахме на вратата. Майка й ни отвори, а тъкмо си обуваше обувките.
Майката на Т/И- Здравейте, влизайте, приготвила съм вечеря...
Т/И я прегърна.
Т/И- Съжалявам, че няма да бъда с вас. Но, сега има кой да се грижи за мен, когато не сте тук.
Тогава майка й ме погледна, след това ми се усмихна.
Майката на Т/И- Грижи се добре за нея.
След малко тръгнахме и сега бяхме само двамата... Влязохме в хола и там ни чакаше един щастлив дакел, наиме София. Беше толкова сладка.
Т/И сложи да хапнем, беше неловко, защото не знаехме какво да си кажем. След малко каза, че иска да гледа филм.
Попаднахме на романтичен филм, който не беше толкова лигав...Дойде сцена с целувка и аз преглътнах, спомних си какво стана в клуба...
Г.Т. Т/И
Преглътнах много тежко, когато видях тази сцена... Погледнах го с крайчеца на очите си, беше се изчервил и не знаеше къде да се скрие.
Тогава падна гръм и телевизора и изобщо тока спря.
Прекрасно, сега трябваше да стоим на тъмно, а мен ме е страх, мислехме да светим с фенерчетата на телефоните си, но и двамата нямахме батерия. Знаех, че кучето спи в коридора, в сладкото си легълце, не се притеснявах за нея...
Падна втори гръм и аз се стреснах, а Кук ме прегърна.
Кук- Всичко е наред...
Знаех къде се намира едно от одеалата, но не знаех къде да намеря завивки в тази тъмница.
Решихме да спим на дивана, щеше да ни събере, ако...се прегърнехме. Така и направихме- Кук легна на една от декоративните възглавници, а аз легнах на ръката му, след това се завихме, не заспахме веднага, но говорихме за много неща.
