Т/И се прибра, защото наистина й писна от този идиот. Тя единствено искаше да му бъде от полза, но той отново се подигра с нея, акълът й не побираше как имаше сили да се дразни с нея, когато е болен...
Г.Т. Джимин
Вече бяхме в автобуса и се прибирахме. С Гергана изглежда имаме много общи теми, сближихме се, но няма да спрем да се дразним и двамата знаем това. Бяхме единствено ние в автобуса, стояхме най-отзад, бяхме наистина тихи и всичко беше спокойно, сякаш нямаше хора по улиците и времето беше спряло...
Г.Т. Гергана
Този глупак защо ме зяпа? И се усмихва, какво ли си мисли...??
Изглежда нелепо, защо трябваше да сядам пред него?
Станах, взех си чантата и отидох най-отпред в автобуса, ако трябва да съм честна не знам защо направих това, но ми беше много неудобно. Седнах на седалката и си пуснах музика, след това продължих да гледам през прозореца...
Г.Т. Джимин
Тя...отиде отпред? Малката идиотка мисли, че ще избяга?
Станах и седнах до нея дръпнах едната слушалка и си я сложих, тя ме погледна толкова лошо...Беше неповторимо.
Аз- Защо дойде тук?
Гергана ме погледна и се обърна изцяло към мен..
Гергана- Ако някой не спира да те зяпа, ти как ще реагираш?!
Толкова ли дълго съм я гледал...?? Леле.
Погледна ме с големите си очи и след това отново седна на седалката.
Аз- Съжалявам... Аз съм свикнал с това, толкова много момичета са се заглеждали в мен. С тези думи тя се обърна и ми удари ръката...
Да не би да ревнува?
Г.Т. Дона
С Тае стояхме сами, един срещу друг, аз продължавах да го игнорирам, тогава той ме попита да не би да съм болна, да не би да му се сърдя и някакви такива неща.
Аз- Не се сърдя, просто те познавам от буквално два дни и очакваш да сме най-добри приятели??
Тае- Не. Само не и най-добри приятели.
Подсмихна се и отново започна да гледа навън.
ПОМООООЩ, ПАДНАХ В ДУПКАТА НАРЕЧЕНА ЛЮБОВ И НЕ МОГА ДА ИЗЛЯЗА.
Почувствах как лицето ми пари. Опитах се да се закрия с шалът, който беше на врата ми, но беше късно...Тае ми се засмя и дръпна шала, съответно ме наклони към себе си...Лицето ми в този момент можеше наистина да се обърка с домат...
Той се наклони и ме ощипа по бузата, не очаквах това, но беше достатъчно, за да припадна...
Тае- Изглеждаш като домат...Доматче...
Г.Т. Т/И
Лежах на дивана, когато чух викове, излязох на терасата, но този път подпрях вратата с крак и се подадох напред, там стоеше Джънгкук, изглеждаше напълно добре при това.
Извъртях очи и се обърнах да се прибера вътре.
Кук-НОНА, ЧАКАЙ ЧАКАЙ ЧАКАЙ!!!
Аз- Какво пък сега?
Кук- затвориха ме навън...
Погледна надолу, изглеждаше виновен.
Аз- А защо?
Кук- Защото се опитах да те целуна и се правех на болен, за да не ходя на училище...
Продължаваше да гледа надолу, нямаше смелостта да ме погледне.
Аз- Не мога да ти помогна, хлапе. Чао!
Кук- Не не, моля те! Само ме пусни вътре, ще успея да прескоча преградата- с това той беше наполовина.
Веднага влязох вътре и затворих вратата...Сега той беше на терасата, навън, но на моята тераса....
Кук- Нона! Моля те, пусни ме!
Аз- Мечтай си!!
Кук- АКО НЕ МЕ ПУСНЕШ...
Аз- Какво? Ще извикаш мама??
Кук- Ще видиш ти...
Той се отпусна на вратата, а аз отворих, така той падна назад, но познайте повлече и мен, след това го ритнах и побягнах в хола...
Кук- Т/ИИИИ
