Г.Т. Т/И
Лежах на леглото си и гледах снимки в социалните мрежи. Изведнъж излезе снимка, от която ми се доплака...Кук беше с момиче. Не исках да гледам това повече, не знам защо, но започнах да плача силно...Колко хора, които обичам трябва да изгубя? Защо? Не заслужавам ли да бъда обичана?
Г.Т. неутрал
Дните си минаваха, а Т/И ставаше все по-зле, изглежда започваше да навлиза в депресия...Не разговаряше с никого, подминаваше момчетата без да им каже и дума. Не изглеждаше никак добре, стоеше в стаята си по цял ден, плачеше, не се хранеше...Всяко нетипично за нея нещо.
Г.Т. Юнги
Винаги щом се опитвах да я заговоря тя бягаше или ме игнорираше, не беше същата Т/И...Изглежда има проблем...
Отидох при Джин, защото беше единствения, който можеше да говори с Т/И.
Аз- Джин...
Джин- Знам какво искаш да ми кажеш, всички ми казаха и ме питаха по тази тема, не знам как би говорила с мен, когато не иска да говори дори с момичетата.
Аз- Тя не е добре. Вижда се, че нещо я мъчи прекалено много, дори не иска да види кучето си...иска да е сама, а ние я оставяме.
Джин- Ще се опитам...
Аз- КАК ТАКА ЩЕ СЕ "ОПИТАШ", ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ ВСИЧКО, ЗА ДА СИ Я ВЪРНЕМ!!!
Джин- Юнги, успокой се...
Тогава започнах да плача...
Това беше първият път, в който плаках пред момчетата...
Г.Т. Т/И
Бях сама... Беше спокойно...Влязох в банята и след това се изкъпах и се облякох, легнах на леглото си и започнах да плача, тогава някой влезе в стаята.
Аз- Дони, казах ти, че не ми се говори...
Джин- Аз съм, сладкишче.
Аз- Моля те...върви си.
Джин- Обещах на майка ти да се грижа за теб.
Аз- Още много хора обещаха да се грижат за мен, но явно не съм ги заслужила.
Продължих да плача...
Джин- Моля те. Ти си моята светлина сред тези неандерталци, а сега светлината ми е угаснала... Искам да излееш всичко...Тук и сега, пред мен.
Погледнах го и започнах да плача.
Аз- Защо хората, които обичам имат кого да обичат, а аз винаги съм назад. На никого не му пука за мен. Аз съм просто тъпата и скучна Т/И...
Разказах всичко на Джин... всичко, което мисля, чувствам, вече той знаеше всичко, което се случваше в главата ми.
Сега беше много по-добре.
Изведнъж някой връхлетя в стаята и ме прегърна- беше Юнги, веднага го прегърнах и започнах да плача отново.
След това влязоха момичетата и започнаха да плачат..
Чувствах се, все едно не сме се виждали толкова дълго време.
Влезе един човек, който от една страна не исках да виждам, защото се чувствах предадена, а от друга- отново исках да говоря с него...Исках да бъда до него...
Кук- НОНААА!
Започна да плаче и дойде и ме прегърна.
Кук- Съжалявам ако съм направил нещо... Набий ме, направо ме убий, но не ми се сърди...Ти си моята нона... Не мога да те гледам в това състояние...
Осъзнах колко глупава съм била...Всички тези хора ме ценят и обичат, а аз си мислех, че не съм достатъчно добра за тях...
