Г.Т. Юнги
Тя ме погледна с тези големи очи, не исках да й казвам, за да не я безпокоя, не исках да става неудобно между нас, а и мисля, че между нея и Кук става нещо...
Звъннахме на Джин и Намджун, след което отидохме при тях, тя не каза и дума...
Г.Т. Джин
Разходихме се, а след това се срещнахме с Юнги и Т/И...изглеждаха смутени и объркани.
Аз- ЮНГИИИ!!
Юнги- Какво?
Той ме погледна, а след това погледна надолу.
Аз- Какво си направил на моето сладкишче?
Юнги- Аз ни-
Т/И- Джин...той нищо не е направил, спокойно.
Видях, че се погледнаха и после осъзнаха, че бяха хванати за ръце и се пуснаха.
Аз- Защо се държахте за ръце?
Т/И- На разпит ли съм, защото така го чувствам.
След това тя отиде нанякъде и я загубихме в тълпата. ИЗГУБИХМЕ Я!!
Аз- РАЗДЕЛЯМЕ СЕ, ТРЯБВА ДА Я НАМЕРИМ!
Така и тримата се разделихме, но беше прекалено трудно да я открием...имаше прекалено много хора.
Г.Т. Техьонг
На моменти се събужда, а след това пак заспива, не й беше добре, но аз се грижех за нея добре, чух, че другите са отишли в мола...и аз бих искал, но предпочитам да се грижа за нея.
Помилвах я и целунах челото й, след това е прегърнах и заспах.
Г.Т. Джимин
Още ме боли дупето, как можа да ме бутне от леглото...защо го направи?
Аз- Защо ме бутна?!
Гергана- Беше ме прегърнал...
Разбирам, но не напълно.
Аз- Това е просто П-Р-Е-Г-Ъ-Д-К-А.
Гергана заби погледът си в земята, явно се почувства зле, щях да се извиня, когато на вратата се появи Кук...
Кук- Джимин, Те-
Погледна ни с огромна изненада...
Аз- Разменихме се, нищо не е станало... но защо си тук?
Кук- Другите са в мола, хайде да отидем при тях...
С Гергана се спогледахме и се съгласихме, беше добра идея, не ни се стоеше в хотела.
След около 30 минути бяхме готови и се запътихме към мола.
Говорихме си съвсем нормално, когато получих обаждане от Джин.
Джин- ЗАГУБИХМЕ Т/И!
Мисля, че всички чуха какво ми каза, или по-скоро изкрещя, защото всички спряхме и започнахме да бягаме.
Г.Т. Джънгкук
КАК ПО ДЯВОЛИТЕ СЕ ГУБИ ЧОВЕК??? Разбирам да е куче, котка, но това е момиче- човек, не, тя е демон, но пак е достатъчно голяма. Иде ми да ги смажа.
Влязохме в мола...беше трудно да се разминеш с хората, сега разбрах как са я изгубили.
Казах на Чим да вземе Гергана със себе си, за да не се изгуби и тя. Защо ние се разделяме? Защото си имаме телефоните, веднага можем да си звъннем, но тези трите не могат да се оправят.
Изведнъж видях позната фигура, която беше в магазина за животни. Успокоих се.
Приближих се към нея, хванах я за ръката, но тя ме ухапа, явно не разбра, че съм аз...обърнах се, когато ме видя, беше с онзи поглед "досадник". Но аз я хванах за ръката и я изведох извън мола, седнахме на пейката в близкия парк.
Аз- Защо го направи?
Т/И- Мислех, че са зад мен...
Аз- Ти се шегуваш, знаеш ли колко време те търсихме, колко човека притесни?
Т/И- Сигурно само Джин...
Аз- Не мога повече с теб...
Т/И- Защо ти пука, остави ме на мира.
Аз- Защо ми пука? Защо ми пука пита тя. Леле. Не е ли очевидно?
