Г.Т. Дона
Явно, че планът ми проработи...
Вървеше бързо, докато все още ме държеше за ръката, сърцето ми щеше да изкочи, бях на седмото небе, всичко беше прекрасно, докато не видях едно куче да ака...моментът беше провален от куче и неговите нужди, във филмите не става така, а и той върви наистина бързо, аз трябва да бягам, за да вървим на едно и също ниво...Малките ми краченца ще се предадат. Не мога повече, дотук съм.
Хванах се за коленете и приклекнах, за да мога да си поема въздух, той спря и ме погледна изненадано, дишаше тежко, но докато осъзная той ме беше взел на конче, а дори не знаех къде ни водят, пътят не беше към вкъщи, сигурна съм...
Г.Т. Гергана
За разлика от онези двамата ние с Джимин вървяхме нормално, а и бяха много смешна картинка, щяхме да се напикаем от смях, но тогава осъзнах, че все още ме държи за ръка. Тогава го погледнах и той също ме погледна и веднага си дръпнах ръката, а той започна да се смее отново като посочи мястото, където се намираха Дона и Техьонг, погледнах към тях, и двамата бяха изморени, но той отиде и я взе на конче и започна да върви отново, не знам защо го намирахме за смешно, но се забавлявахме много.
Не след дълго стигнахме плажа...защо?
Пролет е, а и мразя, когато обувките ми са пълни с пясък...
Както и да е отидохме и седнахме всички на пясъка, започнахме да си говорим, след това започнахме да се разхождаме по плажа, не беше никак зле.
Г.Т. Т/И
Стоях при Джънгкук, давах му лекарствата и се опитвах да сваля температурата му. Отидох до кухнята, за да взема вода, след като се върнах реших да събудя заспалия Кук, да си изпие лекарствата, когато пипнах челото му разбрах, че вече нямаше температура, но все още му беше зле...Събудих го, той се изправи и взе чашата и лекарствата, но преди да ги изпие ме погледна.
Кук- Да не ми даваш нещо различно от лекарства, сигурно искаш да ме отровиш... Нона.
Каза тези думи, докато ме гледаше право в очите, подмсихвайки се.
Аз- Ако исках да те убия, определено нямаше да бъде чрез отрова, така че си пий лекарствата, за да ти мине по-бързо и отново да си добре.
Кук- Знаеш ли как ще ми мине по-бързо, нона?
Погледнах го въпросително...
Кук- Нона, ако ме целунеш, ще ми мине наистина бързо.
Това момче, не мога повече с него, нетърпимо малко изчадие.
Аз- Болен си.
Кук- Ами, след като оздравея?
Аз- Само в мечтите ти, перверзник такъв...
Погледна ме с онази негова усмивка и каза:
Кук- Нона потен съм, преоблечи ме.
Край. Това беше, взех чехъла си, готова да го пребия, но в този момент Джин влезе и ние замръзнахме.
Джин- ДЖЕОН ДЖЪНГКУК, КАКВО ПАК СИ НАПРАВИЛ? ЗАКЛЕВАМ СЕ, СОБСТВЕНОРЪЧНО ЩЕ ТЕ ПРЕБИЯ!!!
С това аз излязох от стаята и започнах да се смея, не гледах къде ходя и се блъснах в стената, тогава някой ми хвана челото и ме заведе в кухнята, това беше Юнги, веднага ми даде лед и ми каза колко трябва да внимавам и как трябва да гледам къде вървя.
Аз- Добре, мамо....
Джин- НЕ НЕ НЕ, АЗ СЪМ МАЙКАТА ТУК,НЕ ТОЙ!!
Аз- Добре, ахахахаха, мамо
С това станах и прегърнах Джин.
Някой би казал, че съм си ударила главата...чакай, ударих я...
