Г.Т. Дона
Беше изключително скучно, представете си...научих си по всичко за цялата седмица, толкова ми беше скучно... Гергана беше в хола, мисля, че гледаше филм...Мислех да отида да видя какво прави, но на вратата се позвъня, погледнах часа и знаех, че това не е Т/И, може би пак е онзи дядо за захар...писна ми.
Отидох бавно и лежерно към вратата, не се спираше да звъни и изкрещях да почака. Отворих вратата и видях момчето с русата коса, Т/И ми каза, че се казва Жин, да той беше...и той ли ще ми яде захарта?
Аз- Да? С какво да помогна?
Отговорих тихо и монотонно, за да намекна, че е провалил спокойствието ми.
Жин- Исках да попитам дали бихте искали да дойдете вкъщи на гости, за да се опознаем...Все пак живеем в съседни апартаменти и ходим в едни и същи училища...
Дона- Нека си помисля...аммм не.
Жин- Но, защо?
Аз- Виж...мисля, че е очевидно, че Т/И не ви харесва, Гергана не й пука за вас, а Техьонг не ме харесва...не мисля, че ще е добра идея. Съжалявам.чао.
Жин- Ако дойдете ще се опознаем и ще се забавляваме, нищо няма да стане...
Аз- Добре, добре... но не гарантирам за онази идиотка.
Жин- Амм добре, благодаря, доматче!
След това избяга и се прибра, а аз не можех да разбера как може да ми казва Домат и защо изобщо всички ми казват домат, лелее. След което се прибрах вътре.
Г.Т. Гергана
Мързеше ме да стана, той звънеше в продължение на 10 минути, след което чух Донито да отива към вратата, чух и разговора им, явно ще си ходи сама на гости и тази вечер ще си купонясвам сама, муехехехх
Дона ще е на гости, а Т/И ще спи.
Това е моят момент. В този момент някой прекъсна мислите ми.
Дона- На гости сме.
Аз- Аз няма да дойда, не ме брой.
Дона- Идваш и още как, няма как да отида сама при 7 момчета.
Аз- Лелее не мислех, че ще го чуя от теб, но аз пък не искам да ходя...
Дона- Отивам до магазина, искаш ли нещо?
Аз- Купи ми мъфини.
Дона- Добре.
Г.Т. Техьонг
Играхме на "камък, ножица, хартия" кой ще ходи до магазина за продуктите. Аз загубих, а след това имах правото да избера още един човек, който да дойде с мен...Избрах Джънгкук, защото той ще мъкне продуктите, винаги трябва да мислим мъдро, а и ме мързи, така че съм доволен от избора си.
Г.Т. Джънгкук
Този глупак избра мен...защо?
И пак ще трябва да мъкна някакви торби и да срещна онази досадница. Мерси, Вселено. Много мило от твоя страна.
Влязохме в магазина и се разделихме, за да стане по-бързо, отидох при млечните продукти, където видях Т/И, реших, че ще е забавно да я стресна и точно това и направих...Не беше добра идея, защото държеше кисело мляко, а след като я стреснах те ги изтърва и се подхлъзна и падна, но ме дръпна и аз паднах също...
Г.Т. Дона
Бях при сладките неща, когато видях, че има само една кутия мъфини и то на последния рафт...защо съм толкова ниска. Започнах да се ядосвам, опитах се да стигна кутията, но една ръка се протегна и ги взе, предположих, че ще ми ги даде, но видях как ги слага в торбата си...Неее. Чакай малко това беше Техьонг...
Аз- Извинявай, но аз първа видях мъфините.
Техьонг- Да, но пък аз ги взех първи.
Аз- Това не е честно, върни ми мъфинитее.
Техьонг- Не мисля така.
Ядосах се и му се развиках, а той се приближи и ме погледна в очите с думите- "ниска си"
С това той отиде някъде, бях ядосана, много ядосана, но не исках да го показвам.
Г.Т. Т/И
Цялата съм в мляко и пак нараних коляното си, единствено заради този глупак. Отидох при шефа и добре, че е разбран човек ме пусна да се прибирам. Когато излязох от магазина видях Дона да гледа лошо момчето зад мен, това беше Техюн, да.
