След запознанството с новите съседи Т/И се прибра вътре и намери приятелките си да гледат филма без нея, а храната беше наполовина...
Г.Т. Гари
Т/И се прибра и беше...ядосана и доволна едновременно? Доволна беше преди да види, че сме изяли храната..чакай малко...
Аз- Т/И, какво стана отвън?
Т/И- Имаме нови съседи.
Аз- Наистина ли, но защо някоя баба или някой дядо вдига толкова шум.
Т/И- Защото са три момчета- С това тя отиде в другата стая, а ние с Донито се спогледахме.
МОМЧЕТА? В ТОЗИ КВАРТАЛ??
Това беше краят на спокойствието ни, но като гледам Дона...тя е щастлива, не се и очудвам ахахахах, тя повтаря, че иска някое хубаво момче да ни е съсед, вместо някой дядо, който не може да я чуе, когато му казва часът за пети пореден път. Лелее червена е като домат.
Изведнъж почнах да се смея много силно и не можех да спра. Та тя дори не беше на себе си, беше потънала в свой собствен свят. Ахахахаххх
Нямам търпение да видя изражението й когато види момчето, това ще трябва да го запиша.
Г.Т Дона
Т/И каза, че има момче, не не не момчеТА, това е като сбъдната мечта, не мога да повярвам...но тя не каза точна бройка, ами ако са повече от 2...ще имам красиви момчета под носа си...това ако не е щастие.
Г.Т. Джимин
С момчетата се нанасяхме тихо и кротко, но единия кашон падна по стълбите, защото Намджун е изключително непохватен...Но тогава, от съседния апартамент излезе момиче, беше изплашена, може би от създадения шум? Казаха ни, че кварталът е тих и няма млади хора, но явно са ни спестили едно нещо, което стоя 15 минути на врата и ни гледаше толкова учудено...След това Кук дойде, видях я да се кикоти, ако тя си мисли, че той прилича на кокос, не греши... След това и Тае дойде, видях, че тя стана спокойна и се приближих, за да я поздравя, но тя се отдръпна, беше нормална реакция...бях облечен с гащеризон и имам розова коса...така че....
Г.Т. Техьонг
Разнасях кашоните сам самичък, а онези двамата идиоти седяха и гледаха съседката като полезно изкопаемо, нямам думи. Щях да изтърва всичко, помолих за помощ, а онези двамата...наистина няма какво да кажа, освен че беше добре, че кашоните бяха с книги, а не с чупливи неща и като се замисли кой глупак даде на Намджун да носи кашона с чашите...
