Момиче се сблъсква с истинската си любов.... или поне така си мислеше.Предадена и разбита от човек който мислеше за приятел даже и за нещо повече... Тя намира отеха... Поне за кратко преди да разбере жестоката и гадна истината... Тя се промени във в...
Аз:-Е хора, това е. От днес започва новият ми живот. Мина:-Споко, не тъжи. Ние ще дойдем да те посетим. Криси:-От де толкоз пари ма? Кали:-Ще просим и всичко е решено ???:-Полетът за Лос Анджелис ще излети след 5мин. Мама:-Хайде, Поли, трябва да вървим Аз:-Момичета, ще ви звънна щом кацане в Лос Анджелис и ще ви покажа къщата ни. Става ли? -в отговор получих една голяма обща прегръдка пълна с любов и мъка
След един ден път вече с мама бяхме стигнали. Пътя беше що-годе добре. Ако изключим ревящото бебе до мен. Когато се качихме в таксито не свалих очи от прозореца. Всичко беше толова красиво, улиците бяха много по-чисти отколкото в България, нямаше нито едно бездомно животно на улицата. Внезапно таксито спря. Бяхме на косъм да се блъснем в едно дърво. Слязох от таксито и гледката педагог мен беше просто великолепна. Къщата триетажна имаше басейн, къща за гости, кино стая,три бани, седем стаи и огромна кухня. Мама:-Харесва ли ти новия ни дом? Аз:-Да ми харесва? Обожавам го!-казах въодушевено . Качих се на втория етаж , за да огледам стаите. Никоя не ми хареса. Качих се на третия етаж. Там имаше две врати. Едната врата беше килер, а другата -за една от стаите. Тя изглеждаше така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Имаше и голям бял еркерен прозорец, а от него се виждаше целия град. Той изглеждаше така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Харесваше ми как черното и бялото контрастират в стаята. Както си седях и се любувах на стаята от нищото топа притеснение се появи в стомаха ми. Сетих се, че днес е петък, а след два дни ще ходя в НОЕО училище с хора който не познавам. Мама:-Слънце, идвай да вечеряш.-мислите ми бяха прекъснат си от гласа на мама която беше в стаята ми Аз:-Мамо! Научи се да чукаш.Стресна ме. Мама:-Добре, добре идвай- когато слязох долу на масата имаше шкембе чорба, сланина и кебапчета. Това беше любимата ми храна в България.
По време на вечеря опитах да не мисля много за новото ми училище, но май не се получи защото мама забеляза това. Мама:-Скъпа, тревожи ли те нещо? Аз:-Да всъщност. Притеснявам се за новото училище. Мама:-Училището се казва "Art school"-много оригинално име,а-Вътре пак ще учиш за готвач, но с малката подробност, че ще учиш и музика. Аз:-Аз пея като ангел.Сигурно ще углошеят хората от мен. Мама:-Стига де. Не пееш толкова зле. Аз:-Добре.Сега ми дай сланината и ме остави.
След вечеря звъннах на момичетата. Кали:-Hi sister! Мина:- Hi sweetie! Криси:-Задвей любов! Мина:-Поли, покажи ни стаята си. Моля те!-Мина много иска да учи компютърен дизайнер и затова и е интересно да види стаята ми... ... И така, след 3часов разговор реших най-после да си лягам, защото умирах за малко сън.
