14.глава

150 9 0
                                    

~~няколко месеца по-късно

Днес е последния учебен ден. През всички дни до края не правех нищо. Буквално. От вкъщи на училище, от училище вкъщи. Зак..... Той ме отбдягваше.Бях в голяма депресия.Не ядох,нямах желание за живот.Мислех да почна да се режа,но нямах смелост. Исках да говорим за целувката, но не отговаряше на съобщенията ми нито пък на обажданията ми. Затова реших и аз да го отбягвам. Но поне с Хари си сблежихме доста. Станахме приятели... Ходихме навсякъде заедно. Бяхме като муха на лайно.

Разбира се с края на учебната година идва и бала. Майка ми ме накара да си взема рокля:

Аз съм мислех изобщо да не ходя, но моята скъпа майчица ме принуди

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Аз съм мислех изобщо да не ходя, но моята скъпа майчица ме принуди.Нямах кавалер, но не се притесняват. Беше ми все тая. Хари като мой приятел ме покани като своя дама на бала. Беше толкова мило от негова страна...

~~Деня на бала

Аз, господина по музика и Зак репетирахме за последно песента им "THESE GIRLS".Бях облечена така:

Не посмях да погледна Зак

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Не посмях да погледна Зак... Беше ми някак странно пак да сме двамата. Но можех да усетя погледа му върху мен. След края на репетацията Зак ме заговори. Беше неочаквано, не бях подготвена за това.
Зак:-Много добре се справихме, а?
Аз:-Аха... -исках да кажа много повече, но от устата ми не излезе нищо.
Зак:-Знам, че напоследък те избягвам и искам да ти се извиня за това.
Аз:-Добре... И имаш 3 минути
Зак:-Не знам как да го кажа, така че ще давам направо...Знам, че е малко късно но бих искал да си моя дама на бала, какво ще кажеш?
Аз:-Първо-с едно обичам те или влюбих се в теб от пръв поглед няма да оправиш месеците в който бях в депресия заради теб. И второ-вече си имам кавалер.
Зак:-И кой е този кавалер?
Аз:-Хари...
Зак:-Знаеш ли какво?... Аз ти се извиних и те поканих за моя дама на бала от съжаление, но явно вече си се уредила! -каза с лек повишен тон.
Аз:-Не съм ти искала съжалението и какъв ти е проблема? Казах името на Хари и ти веднага се сопна!
Зак:-Нищо ми няма... Прости Хари не е за теб.
Аз:-И кой е за мен, ако не е тайна? Ти ли?
Зак:-Не!Та аз дори не те....
Аз:-Какво Зак? Какво "ти не ме" какво?
Зак:-Знаел ли? Забрави...-не казах нищо повече. Аз се прибрах и започнах да се оправям за довечера. Облякох си роклята и се гримирах:

Първа любовWhere stories live. Discover now