Първа любов

5.глава

                             (Събота)
Събудих се доста рано за мен време. Часа беше 10:20.Слязох долу, за да закусвам и да видя какво прави мама. Но на масата заварих чиния пълна с палачинки и тава преливаща с бухтички заедно с една бележка на която беше написано:
"Ако четеш това значи не съм в къщи. Да знаеш, че в 10:40 ще дойде камион с багажа ни от България".Погледнах часовника и часа беше точно 10:40.

*звън,звън, звън*
Отворих вратата, а там имаше мъж на около 50г.

Мъжа:-Задвавейте.Тук съм, за да оставим багажа ви. Моля подпишете тук.... тук.... тук и тук. Мерси
Аз:-Няма проблем-огледах се и видях кашините с нещата ни на двора. Побързаха да ги прибера, защото времето щеше да се развали и да завали. След като прибрах кашоните се заех да подредя мойте неща. Осъзнах, че имам доста ненужни вещи, но тава не ми пречи ни най-малко

Мама:-Миличка, прибрах се. В къщи ли си? -когато чух гласа на мама в кухнята се запътих към нея. Набързо погледнах колко е часа. 19:30?Не ми казвай, че съм прекарала целия си ден в подреждане! Еми... живот, какво да се прави?
Аз:-Мамооо! Какво прави днес, къде беше, с кого беше, защо се забави? -задавах въпросите си като някаква картечница.
Мама:-Бях на работа после ходих до училището ти.
Аз:-Защо си ходила чак до там?
Мама:-За ето това. -мама сложи на черния кожен диван униформата на училището. Изглеждаше като най-обикновена униформа:

Мама:-Защо не си яла нищо? -замислих се, защото цял ден управях проклятия си багаж.
Аз:-Хората за багажа дойдоха о цял ден го управях. Измъчих се!
Мама:-Добре тогава. Хайде да ядем, че съм много гладна.
Аз:-Да, аз също.-за вечеря с мама си поръчахме китайско. За мое съжаление всички български ресторанти са затворени събота и неделя, а толкова много ми се ядеше една мусакичка.

След вечеря звъннах на момичетата и си говорихме с часове. Опитах се да заспя, но не успях. В главата ми се въртяха всякакви мисли за новото училище. Не случайно приятелите ми ме наричат филмар. Доста често се вкарвам в излишни драми, но това съм аз преживейте го. Докато се мъчех с мислите си неусетно съм заспала.

                                (Неделя)

Днес е неделя и мама прави вечеря и...
Мама:-Поли ела да ми помогнеш.
Аз:-Идвам, един момент- в момента мама прави или се опитва да прави лазаня, но както ѝ да е.Деня ми мина нормално гледах филми и ядох пуканки, но утре отивам на училище и осещам как ще повърна от притеснение както винаги.
Мама:-Миличка, притеснява ли те нешо?
Аз:-Разбира се! Все пак там не говорят български, а английски и всички знаем, че аз и английския не се разбираме.
Мама:-Кое е това "там"
Аз:-На Луната мамо! Къде може да е? Говоря ти за училището.
Мама:-Спокойно бе. Ще се справиш
Аз:-Ако никой не ме хареса. Нали знаеш, че с Калито ни трябваха десет години, за да станем като дупе и гащи
Мама:-Ако никой не те хареса ги напсувай на български. Така никой няма да разбере. Ако не, ги замери с някоя обувка и всичко ще се управи.
Аз:-Права си. Ще направя и двете. 😁

След вечеря не се обадих на момичетата, защото утре ще ставам рано, а не искам да се успя на първия ми ден.