Първа любов

Глава 11

ГТПоли

Минаха няколко месеца. През това време не се прибирах вкъщи.Нямах и това желание за разлика от мира.Тя не харесваше много болниците затова тя и Корбин бяха в дома ни. Мира не искаше никой да е околонея освен Корбин.Те се сближаваха докато аз бях в болничната стая на Зак и броях минутите,както се казва.През тези месеци не съм яла или спала просто седя на едно място и се моля всичко да си е по старо му.                                    Днес беше обичайното.Седях на стола до леглото на Зак и говорих по телефона с Мира.По едно време в стаята влвзв доктора ,който оперираше Зак и аз затворих телефона.

д-р Вега:-Все още сте тук?

Аз:-Разбира се.

д-р Вега:-Казах ви и то не веднъж да се приберете при дъщеря си и да си починете.Това да седите тук по цели дни и нощи вече два месеца не е добре за вас.

Аз:-Казах ви,че ще остана докато не се събуди,така че ще ме траете.

д-р Вега:-Добре,добре стой тук след млко се връщам-каза и излезе от стаята.Облегнах се на стаола и затворих очи.Бях се отпуснала до преди да чуя някакъв звук.Отворих рязко очите си и видях как Зак бълнува на сън.Говореше толкова познати неща.Сякаш и аз съм била там и тогава се сетих.Той сънуваше ървата ни среща в училище

*ретроспекция* 

Директора:-Е това е последната стая. Тук е ѝ целия ти клас заедно с класната ти, така че успех-да ще ми е нужен и то доста, за да не се изложа, но с моя късмет...
Директора:-Добро утро госпожо Желязкова.- г-жа по биология-Това е новата ученичка Полина-каза той с голяма усмивка
Г-жа Жеязкова :-Здравей Поли! Нали мога да те наричам така?
Аз:-Да, разбира се!
Г-жа:-Добре.Казвам се Василена Желязкова и преподавам по биология.Хайде,избери си място и сядай.-каза въудошевено сякаш си мисли, че някога аз ще разбера биологията. Да, ама не.

Огледах местата и веднага разбрах кой къде седи. Популярните седят най-отзад, депресираните-посредата, а най-отпред бяха умните деца.За мой "голям късмет" имаше свободно място на първия ред, а аз...

???:-Здаравей!Аз съм Зак... Зак Херън.-мислите ми бяха прекъснати от така наречения Зак. Не изглеждаше кой знае колко зле. Даже изглеждаше сладко
Аз:-Здравей и на теб. Аз съм Полина-подадох си ръката, като нормален човек, за да сдрависаме, но в замяна получих...прегръдка?
Аз:-Хей брат хайде да не си ставаме толкова близки какво ше кажеш?
Зак:-Извинявай, но аз съм си такъв, преживи го. -това прозвуча сякаш аз съм го казала, на както и да е.