Момиче се сблъсква с истинската си любов.... или поне така си мислеше.Предадена и разбита от човек който мислеше за приятел даже и за нещо повече... Тя намира отеха... Поне за кратко преди да разбере жестоката и гадна истината... Тя се промени във в...
За първи път станах сама за училище без помоща на алармата на телефона ми или с помоща на мама. Бях много щастлива. Може би поради факта, че е края на годината наближава съвсем скоро или заради Зак и, че ще го видя пак. Облякох се набързо:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слязох долу и си взех една ябълка и кафе за изпът. Чудех се дали да не викна Зак да отидем заедно на училище, но бързо се отказах. Когато стигнах училище се запътих към кабинета. Погледа ми веднага засяка Зак който беше с гръб към мен
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След като си заех мястото и си изкарах материалите за часа започнах да си гледам нещо из Instagram, ни бях прекъсната от скърцането на вратата през която влезе директор Алипиев който започна да говори, но не обърнах внимание и си продължих да си ровя в телефона. Директора:-Здравейте ученици.От днес ще имате нов час, а именно Български и Литература.-след като чух тези думи дъхът ми секна-Това е вашата учителка. Пожелавам ви приятен ден и да я слушате. -след речта си директора излезе и затвори вратата ???:-Здравейте и от мен ученици. Аз се казвам Мартина Вълева и се надявам да се разбираме добре.-след изказването на името си вдигнах глава. Пред мен седеше жена на около 30.Беше с лице към дъската и не видях лицето ѝ, но точно в този момент се обърна и видях как изглежда... Пред мен седеше не кой да е, а класната ми от старото училище в България... Реших да се възползвам от привилегията, че я познавам... Вдигнах ръка възпитано а учителката ми проговори: Г-жа:-Какво желаете госпожице... Аз:-Госпожо... Познаваме се аз съм Полина и ми бяхте класна-жената вдигна поглед и ме видя. Усмихна се широко и отново проговори Г-жа:-Добре, а с какво да ти помогна? Аз:-Има ли смисъл да карам час, знам си езика като дланта на ръката ми? Може ли просто да отида в следващия ми час.- по изражението разбрах, че се поколеба малко Г-жа:-Какво имаш следващия час? Аз:-Физическо. Г-жа:-Добре, тръгвай.-без да чакам втора покана си събрах нещата и се запътих към двора на училището. Реших да си пусна малко музика, за да убия малко от времето. Пуснах една от песните на WHY DON'T WE казваше се M.I.A
