Ден, седмица, месец, година... Мина точно една седмица от както се върнах. Видях се с всичките ми приятели и роднини. Запознах се с Татяна. Не мисля, че има смисъл да ви я описвам. Тя е типичната мащеха от приказките. На външен вид изглежда миличка и добричка, но всичко това е зад пред хората, когато сме двете се държи по-лошо и от мащехата на Пепеляшка.
Не съм се чувала с мама нито с момичетата. Те ми звънят постоянно. И говоря буквално. Всяка сутрин мама ми звъни, а щом не ѝ вдигна се изреждат и останалите.
Отписах се чрез интернет от "Art school" и се записах в училището в което първоначално мислех да уча "Акад. Н. Неделчев"
Запознах се с доста хора там. Ерика (Ери) е най-добрата ми приятелка от училище.
Чуствам я близка, но не достатъчно, за да споделя през какво съм минала. Чуствам се сама въпреки, че съм заобиколена от хиляди,дори от стотици хора на ден,но самотата е нещото, което ме плаши най-много от всичко. Но не "самотата" в смисъл - да няма хора заедно или около теб, а ОНАЗИ "самота", вътрешната самота... Може би се изразявам малко неясно, но само така мога да го обясня. Да имаш усещането, че никой не те иска, никой не те разбира, никой не те обича, че си САМ... И да имаш нуждата да усетиш сигурността на прегръдка, да те стопли нечий поглед, да чуеш дори само една-единствена проста дума, макар и не красива, но не и празна, да имаш някого, на чието рамо да изплачеш мъката си и с когото да споделиш щастието си, някой, който ДА ДАВА "пет пари" за теб, който да ти подаде ръка, когато започнеш да се давиш... И да разбираш, че няма никой на брега...
YOU ARE READING
Първа любов
RomanceМомиче се сблъсква с истинската си любов.... или поне така си мислеше.Предадена и разбита от човек който мислеше за приятел даже и за нещо повече... Тя намира отеха... Поне за кратко преди да разбере жестоката и гадна истината... Тя се промени във в...