Глава 4

86 9 10
                                    

ГТПоли

Събудих се от слънчевата светлина която проникване в стаята през прозореца. Отворих си очите готова за новия ден, но внезапно спомените от вчера се върнаха в главата ми. Последното нещо което помня е как Зак ме успокояваше. И тогава осъзнах, че всъщност не съм в стаята си, а до мен спеше Зак. Погледнах надолу, за да видя дали съм с дрехи. Бях по бельо и една черна, широка тениска стигаща до средата на бедрата ми.

Осетих как Зак се обръща на другата страна. Това беше момента в който можех да се измъкнат незабелязано. Станах колко се може по-дискретно, за да не събудя Зак. Телефона ми беше на нощното шкаче. Взех го и погледнах часа. Беше 9:00. Това което съм научила е, че Зак не става преди 10:00.

Огледах се за дрехите си. Видях ги прилежно сгънати на бюрото. Облякох ги набързо и оставих тениската му на леглото. Излязох от стаята тихо и затворих вратата. Сега оставаше само да сляза по стълбите и да изляза без някой от останалите да ме видят. Коридора беше чист. Бързо стигнах и слязох по стълбите. Проверих и хола. Там пак нямаше никой за щастие. Без да губя повече време излязох от къщата и тръгнах към моята.

Още с влизането чух познатуя глас на мама. С нея не се виждаме много често. Тя постоянно пътува заради работата си. Тръгнах с усмивка към нея, но после чух още един глас. Този беше на някакъв мъж. Гласа ми се стори толкова познат, че чак настръхнах. Влязох в кухнята от където се чуваха гласовете.

Само при гледката замръзнаха на място.  Мъжа с който беше мама... Беше Ебен? След секунди се целунаха и то доста... Доста страстно. Не знаех как да реагирам. Та аз вчера се запознах с него,а сега се целува с майка ми.

Аз:-Да питам ли какво става или вие ще ми кажете?
Мама:-Ох... От кога си там?
Аз:-От достатъчно дълго, за да видя как Ебен с който се запознах вчера на Хелоуин партито да се целува с майка ми в кухнята. Ако не бях ви прекъснала сигурно щяхте да се наебете пред мен?
Мама:-Значи вече се познавате?
Аз:-Не увъртайте, а започвайте да говорите!
Ебен:-Заедно сме!
Аз:-Какво? От кога? Как? Защо аз не знам? Защо разбирам сега? Кога смятахте да ми кажете? -задавах въпрос след въпрос.
Ебен:-Запознахме се в звукозаписната компания. Започнахме да си говорим ,да си пишем и така се оказа, че сме влюбени. Заедно сме от три месеца. И смятахме да ти кажем когато и двамата сме в града -каза всичко на един дъх
Аз:-Толкова бързо ли забрави татко?
Мама:-Виж миличка. Нещата са доста сложни.
Аз:-И КОЕ МУ Е СЛОЖНОТО? РАЗВЕДОХТЕ СЕ.......И АЗ НЕ ЗНАМ ЗА КАКВО? КАРАХТЕ СЕ 24/7 ЗА ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ! ТАКА БЕШЕ МЕСЕЦ ,ДВА, ТРИ И НАКРАЯ ГОДИНА!... НА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ПОЧИНАЛАТА МИ СЕСТРА МИ КАЗВАТЕ, ЧЕ С ТАТКО СЕ РЯЗДЕЖДАТЕ! АЗ ТЕ ПОДКРЕПИХ И ОСТАНАХ С ТЕБ, А СЕГА МИ КАЗВАШ, ЧЕ СИ ИМАШ ПРИЯТЕЛ ОТ ТРИ МЕСЕЦА И АЗ СЕГА РАЗБИРАМ!!!
Ебен:-Знам, че нещата изглеждат сложни, но го погледни от хубавата страна.
Аз:-И КАКВА Е ТЯ? ЧЕ ТИ ЩЕ МИ СТАВАШ ДОВЕДЕН БАЩА? НЕ БЛАГОДАРЯ! ПИСНА МИ! ПИСНА МИ ОТ ВСИЧКО И ОТ ВСИЧКИ! МАХАМ СЕ!
Мама:-И къде ще отидеш?
Аз:-Където знам, че малко или много аз съм желана. -казах троснато и си отидох в стаята.

Първа любовWhere stories live. Discover now