Първа любов

6.глава

*бип,бип, бип*
Алармата ме събуди в 6:30, а часовете започват в 7:00.За мое щастие и нещастие облякох униформата си. Щастие, защото не трябва да мисля какво да облека, а нещастие, защото ще приличам на всички останали. В 6:40 бях вече облечена, взех си една ябълка от купата с плодове и тръгнах. До училището стигнах сравнително бързо(в 6:45 бях вече там). Отпред беше директора на "Art school".Той ме чакаше, защото трябва да се запозная с всички учители.

Директора:-Добро утро, Полина и добре дошла в "Art school".Аз съм директор Алипиев.
Аз:-Добро утро и на вас, но моля ви наричайте ме проспо Поли
Директора:-Е добре " просто Поли".Хахаха😂😂😂
Аз:-хахаха😂😂😂-кое беше толкова забавно, че не разбирам😒
Директора:-Е нека те разведа из училището и да се запознаеш с учителите ти. -усмихна ми се ведро.

Той ми показа стаята по музика, физкултурния салон, кухните за часовете по готварство, столовата, женските тоалетни и съблекалните. Всяко помещение беше по-голямо от предишното

Директора:-Харесва ли ти училището за сега?
Аз:-Определено!
Директора:-Сега да отидем да се запознаеш и с учителите ти.
Аз:-Но сега часа е 7:20.Учителите нямат ли часове?
Директора:-Имат, но ние няма да им пречим
Аз:-Ами... добре-казах с неувереност, защото аз съм много срамежлива личност.

Запознах се с г-н Цветанов(математика), г-жа Узова(химия), г-жа Дамянова(география), г-н Тодоров (музика) и г-жа Тодорова(изобразително). Всички (е почти всички) изглеждаха добри хора. Но едно ни направи впечатление, че във всяка стая миришеше на цигари, трева и алкохол.

Директора:-Е това е последната стая. Тук е ѝ целия ти клас заедно с класната ти, така че успех-да ще ми е нужен и то доста, за да не се изложа, но с моя късмет...
Директора:-Добро утро госпожо Желязкова.- г-жа по биология-Това е новата ученичка Полина-каза той с голяма усмивка
Г-жа Жеязкова :-Здравей Поли! Нали мога да те наричам така?
Аз:-Да, разбира се!
Г-жа:-Добре.Казвам се Василена Желязкова и преподавам по биология.Хайде,избери си място и сядай.-каза въудошевено сякаш си мисли, че някога аз ще разбера биологията. Да, ама не.

Огледах местата и веднага разбрах кой къде седи. Популярните седят най-отзад, депресираните-посредата, а най-отпред бяха умните деца.За мой "голям късмет" имаше свободно място на първия ред, а аз...

???:-Здаравей!Аз съм Зак... Зак Херън.-мислите ми бяха прекъснати от така наречения Зак. Не изглеждаше кой знае колко зле. Даже изглеждаше сладко
Аз:-Здравей и на теб. Аз съм Полина-подадох си ръката, като нормален човек, за да сдрависаме, но в замяна получих...прегръдка?
Аз:-Хей брат хайде да не си ставаме толкова близки какво ше кажеш?
Зак:-Извинявай, но аз съм си такъв, преживи го. -това прозвуча сякаш аз съм го казала, на както и да е.
Така минаха първите няколко часа. Сприятели се с две/три момичета. Май се казваха Рейчъл, Паула и Андреа те доста ми напомняха на мойте ориятвлки, но това не е от значения в момента

Часа беше 12:30-време за обяд. Всички се втурнаха към столовата, защото имало пица(очаквах да има кебапчета и кюфтета, но НЕ). След като си взех пица и любимият ми сок от зелена ябълка се чудех къде да седна. Веднага изключих варианта да седна при популярните или при песимистите (въпреки, че ми напомняха за Калито) и още по-малко при аутсайдерите. Затова най-доброто решение бе да седна сама. Намерих маса която в най-отдалечена от всички. От там се чуваха и всички клюки-усетих как една мазна усмивка се лепва на лицето ми. Но изведнъж някой ме потупа по рамото. Кой идиот смее да ме прекъсва докато...

Зак:-Хей, може ли да седна до теб слънце.
Аз:-Да може, но не можеш ли да измислиш по-оригинално галено име
Зак:-Като например?
Аз:-От къде да знам брат. Мойте приятели ме наричат скучубра, дива, любов, идиот и т.н.
Зак:-Какво ще кажеш за... кокошчица?
Аз:-На това вече се вика оригиналност.