Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

" Ама че си непохватна! "

Бях на летището и изпращах нашите за Австралия. Най накрая! Свобода! Успях да си възвърна картите и таблета, което беше страхотна новина.
" Чао и приятен полет! " Помахах и те влязоха в самолета. Бях супер щастлива.
Отидох да взема Лили от тях. Щяхме да ходим на плаж. Само двете обаче. Имахме ден по женски.
След като стигнахме се настанихме на два шезлонга на първа линия. Аз отидох и си взех коктейл, а Лили не си взе нищо. Седях си и хващах тен. По едно време минаха едни момчета и подсвирнаха. Бяха сладки! Лили естествено им обърна внимание, а аз само си отворих едното око.
" Тя е свободна! " Извика Лили към тях. Те ме зяпнаха.
" Млъквай! " Извиках. Те дойдоха при нас и седнаха.
" Как се казваш, сладурче? " Каза единият.
" Маделин. И ако обичаш стани от шезлонга ми. "
" Аз съм Люк. Учим в едно училище. "
" Вярно! Ти беше онази отрепка от съседния клас? " Каза Лили.
" Това са Итън и Стивън. " Запозна ни. " Искате ли във водата? " Попита той.
" Не, мерси. " Казах.
" Ооо стига! Хайде, Мади! " Задърпа ме Лили. Аз я изгледах злобно и станах. Влезнахме във водата и поплувахме малко. След това се пръскахме и играхме волейбол. Забавлявахме се! Аз излезнах и легнах. Те седяха във водата още. Бях си затворила очи и не обръщах внимание на нищо.
" Ще ми дадеш ли телефонния си номер? " Познах гласът на Люк. Отворих едното си око и го погледнах.
" За какво ти е? " Попитах го и скъстих ръце.
" Може някой път да излезнем. "
" На среща ли ме каниш? "
" Ако така го приемаш. Защо не? "
" Някой ден може. "
" Е ще ми дадеш ли телефонния си номер? " Отново попита той.
" Не." Отсякох.
След още около час смях и забавление се прибрахме. Аз си седях и пишех домашни. Толкова ми спеше, че главата ми се удари в бюрото. Бях безсилна и си останах така.
" Крадец, крадец! Давайте парите! " Каза някой като влетя в стаята ми. Аз подскочих и започнах да пищя.  "Споко, споко! Аз съм. " Беше Джейсън, който не спря да се смее.
" Тъпанар! Изплаши ме супер много. " Разкрещях се, обаче след точно секунда започнах да се смея.
" Само да си беше видяла физиономията! " Продължи той.
" Както и да е. Какво правиш? "
" Дойдох да изведа две дами на вечеря."
" Две?"
" Да. Ти и сестра ти. "
" Знаеш,че ще се избием. "
" Да, но тя се съгласи учудващо. "
" Леле! Между другото беше наистина странно онзи ден когато ме караше на училище тя беше някак загрижена. "
" Окей това наистина е странно. "
" Нали. Е аз може ли да не идвам?"
" Категорично не. Идваш с нас. "
" Ама аз не искам. "
" Това да не е концерт пожелание. "
" Джейсън..."
" Ако не дойдеш ще ти се разсърдя. "
" Ужасен си! "
" След 5 минути долу. " Каза и излезе. Ама аз не исках да ходя. Щях да се наслушам на тъпите коментари на сестра ми. Ще отида само и единствено заради Джейсън. Облякох черна тениска и черни дънки. Сложих кецовете си и слязох. Сестра ми се беше натокала като за сватба. Беше с рокля и високи токчета. На лицето си имаше поне два тона грим.
" Отиваме на вечеря не на гала вечеря." Казах.
" Ооо я млъквай! Ти приличаш на клошар. Ела тук да те пооправя! Няма да излезеш така. " Каза, а аз я изгледах с ужасение. Дръпна ме за ръката и ме сложи на един от столовете на бар плота. Аз седнах и тя се зае с косата ми. Попринцип я носех винаги вързана. Тя спусна косата ми и я сложи така че да покрива половината ми лице. След това застана пред мен.
" Нямам нужда от сто тона грим като теб. " Казах.
" Спокойно де. Ти с твоето червено червило и очна линия. Трябва ти малко разнообразие. " Аз я погледнах малко накриво. Тя въздъхна и ми сложи малко сенки върху очите, коректор и червило в телесен цвят. Не отиваше изобщо на това което носех.
" Сега отиди и сложи този потник. " Каза и ми подаде един потник. Беше къс и цвят пепел от рози.
" Ужасен е! С това деколте. И е розово."
" Потникът е мой. А сега отиди и го облечи. "
Вече облечена излезнахме. Джейсън седеше облегнат на колата си и си играеше на телефона. Когато ни видя стана.
" Лол! Мади изглеждаш...така де изглеждате страхотно. " Каза и ме огледа от глава до пети. Аз седнах отзад, а те двамата отпред.
" Е къде ще ни заведеш, любов моя? " Попита сестра ми Джейсън. Ил! Колко лигаво!
" Мислех за онзи изискан ресторант в центъра. " Отвърна и той, и ѝ целуна ръката.
" Страхотна идея! Но аз не мисля, че трябва да ходим там. "
" Защо пък да не? " Попитах сестра си, която се опитваше да се прави на важна.
" Защо ли, Маделин? Нямаш маниерите за този ресторант. Там ходят само изискани хора, но уви ти не си от тях. " Отвърна, а аз се протегнах напред и я погледнах. Тя се усмихна леко подигравателно.
" Имам нужните маниери за този ресторант. Това че не си режа пицата с нож хапка по хапка като теб не означава, че не мога да се държа нормално. "
" Добре нека видим! " Каза и се обърна напред, подсмивайки се. " Давай Джей, Джей! Към ресторанта тогава! " Той само кимна.
" Джей, Джей? " Попитах.
" Да, нещо против. " Включи се Ребека.
" Много е детинско! " Отвърнах и започнах да се смея. Джейсън ме последва естествено. Само Ребека гледаше нервно напред. Облекнах се назад и се загледах.
~~
Пристигнахме в ресторанта. Беше наистина доста изискано. Навсякъде всички бяха официално облечени и говореха доста изискано.
" Оф хайде да сядаме, че съм супер гладна! " Казах с малко по висок тон и всичко живо погледна към мен. Даже чух някой да казва ' Какво безобразие!'
" Маделин! Дръж се прилично и говори по тихо. " Изсъска сестра ми.
Седнахме на една маса и един сладък сервитьор дойде, и ни донесе меню. Почти нищо от менюто не знаех какво е. Разбрах само какво има за пиене. А и да не изпуснем факта колко беше скъпо. Когато сервитьорът дойде да ни вземе поръчката всички си поръчаха.
" За мен една чаша бяло вино. И да ви питам. Имате ли нещо пица, бургери?" Попитах, защото бях тотално объркана от това меню.
" За Бога! " Каза сестра ми, а Джейсън се изхили.
" Опасявам се, че нямаме. " Отвърна сервитьорът.
" Тогава..."
" За нея една салата. " Прекъсна ме Ребека и сервитьорът си записа, и тръгна.
" Ама на мен не ми се яде салата."
" Това изобщо не ме интересува! "
" Аз да не съм тревопасно? Не искам да ям салата. "
" И без това имаш нужда да влезеш във форма. "
" Не е вярно. Ти имаш нужда. Хем си по висока, хем си и по дебела." Казах и започнахме да спорим.
" Вие нали обещахте, че няма да се карате? " Кресна Джейсън и ме погледна.
" Да, обещахме. Но няма как да не спориш с тази коза. Джей, джей кажи коя е по слаба? " Попита Ребека. Аз? Коза?
" Ъъъъъ...."
" Внимавай какво ще кажеш, за да не останеш без гадже." Каза сестра ми.
" Мисля,че и без теб ще му е добре. " Казах, а тя ме настъпи.
" Е?" Запита наново Ребека.
" Не мога да кажа. И двете сте еднакво слаби според мен. " Отвърна той леко притеснен от отговора си, защото знаеше,че щяхме да му се разсърдим. Той сам е казвал, че ако Ребека му се разсърди ще го преживее някак, но ако аз му се разсърдя няма да го приеме. Така че аз просто отстъпих. Сервираха ни яденето. Техните изглежда прилично, но моята ' салата ' изглеждаше потресаващо. Въпреки умереното количество олио и оцет, което бях сложила пак беше супер безвкусна. Седях полу легнала на масата и ядях. Повече се наливах с вино отколкото ядях. Както и да е всичко свърши. Платихме сметката, която беше безумно голяма. А не ядохме почти нищо. Отново седяхме в колата на път за вкъщи и слушахме обясненията на сестра ми затова как иска да изглежда живота ѝ след 10 години. Толкова е тъпа! Не и обръщах особено внимание. Стигнахме къщата ни.
" Сигурен ли си че не искаш да останеш? " Попита го за пореден път сестра ми, сгушила се в него.
" Не, Ребека. Ще се прибирам! " Каза и я целуна.
Той се приближи към мен и ме прегърна. Усетих, че пъхна нещо в задния ми джоб. Отделихме се и ми намигна. Изпратихме го и се качих в стаята ми. Извадих листчето от задния джоб, на което пишеше: " След 5 минути под прозореца ти. Вземи листове и химикалки. Ще се твори! Вземи си и нещо топло. Джейсън :)" .
Добре значи щях да излизам. Врътнах ключа на вратата ми. Взех си един суичър и тетрадка с химикалка както нареди. Отворих прозореца и се пуснах по покрива. Спънах се в нещо и паднах от покрива. Супер много се уплаших, но слава богу Джейсън ме хвана като булка.
" Ама че си непохватна! " Каза той.
" Аз не съм виновна. "
" Внимавай следващия път. Не всеки път ще съм долу и ще те хващам. " Отвърна и ме пусна долу. Качихме се в колата му и потеглихме.
" Къде ще ходим? " Запитах.
" Първо отиваме до нас, за да се преоблека. После може би на онова място и ще пишем песни за шоуто на талантите. " Отвърна ми, а аз само кимнах.
~~
Влезнахме в тях. Тук винаги беше доста приятно. Метнах се на леглото му ( беше ни традиция, когато някой от двамата отидеше на гости в тях) и се забих в телефона си. Той се преоблече в анцунг и тениска. Аз също се бях преоблякла в дънки и тениска.
" Готов съм! " Каза. Аз само му хвърлих одобрителен поглед и отново се загледах в телефона си. На вратата се позвъня и Джейсън отиде и отвори.
Говореше нещо с някой, но не обърнах внимание. Бях твърде гладна, за да обръщам внимание на разговора им. Дойде и метна една пица на плота.
Аз станах веднага и се доближих до пицата.
" Знам, че си гладна. Хайде яж! " Каза ми той.
" Ти си най якият най добър приятел евър! Обичам те, обичам те, обичам те..." Развиках се и му се метнах на врата.
След като хубаво се наядох, излезнахме.
" Ела да ти покажа с какво ще ходим! " Каза той и се усмихна.
" Няма ли да е с колата? "
" Не. Нещо по хубаво. " Каза и ме задърпа. Отидохме в някакъв гараж, в който знаех, че попринцип си държеше колата. Влезнахме вътре и се заоглеждах. Вътре имаше само коли.
" Добре стой тук. Сега ще дойда! " Каза и изтича напред. Аз си седях седнала на едно колче и го чаках. След около 5 минути чух ръмжене на мотор и изкочи с черен мотор.
" Ти си луд! " Заявих.
" Да, знам." Изсмя се.
" Няма начин да се кача на това. "
" Ходи ли ти се пеша до гората? "
" Не. "
" Тогава ето ти каската! " Каза и ми я подаде.
" Ама мен ме е страх. "
" Имай ми доверие! " Каза и се усмихна. Аз сложих каската и се качих. Обвих ръцете си около кръста му и се сгуших.
" Не карай бързо! " Казах уплашена.
" Нали знаеш,че няма да стане." Каза и тръгна. Аз го стисках с цялата си сила. Беше ме наистина страх! Той караше като дивак. Бях си затворила очите. По едно време каза да си отворя очите. Аз го направих. Беше красиво! Виждаше се океан.
~~
Стигнахме на нашето място. Както винаги прохладно и красиво.
" Видя ли? Жива си. "Каза той.
" Да. Е какво ще правим? "
" Трябва да пишем песни за конкурса. Нищо че е след около два месеца. Трябва да имаме поне 3 песни. "
" Щом трябва. Свежи идеи? "
" Нещо съм блокирал тотално. Надявах се на теб. "
" Не знам и аз нещо нямам идеи. Давай да почваме пък ще видим. " Казах и извадихме тетрадката. Мислихме, мислехме и накрая нищо. Нищо не се получаваше, така както искахме.
" Не става! Нищо не става! " Развика се Джейсън.
" Явно днес няма да стане! "
" Явно. "
" И сега? "
" Ще видим по нататък нещо ако можем да измислим. "
" Добре тогава. Хайде да си говорим нещо! "
" За какво например?"
" Какво ще правиш за рождения си ден? " Попитах го.
" Не знам! Не съм мислил особено. Пък и на Коледа, и всички са по света." Каза. Да, той имаше рожден ден на 25 декември. И правеше 19. Коледа беше след около 2 седмици.
" Аз вече съм ти измислила подарък."
" Знаеш,че не обичам подаръците. "
" Този ще ти хареса. Пък и от мен. Няма как да не ти хареса. " Аз наистина му бях взела подарък. Той мечтаеше за това от малък и реших,че момента е подходящ, за да му я сбъдна.
" Нямам избор! Трябва да ми хареса, защото ще ми се разсърдиш иначе. " Каза и започнахме да се смеем. " Аз пък съм ти избрал подарък за Коледа. Знам,че това ти е любимият празник. Вашите тук ли ще са? "
" Не, мисля. Баба ще дойде. "
" Колко жалко,че вашите няма да са тук. "
" Е, свъкнали сме. Това е постоянно. Ти при вашите ще отидеш ли? "
" Не. Добре ми е и без тях. "
" Защо не отидеш да ги видиш? "
" Нямам желание. Пак ще се изпокараме. "
" Щом не искаш си поканен у нас. Без пазарлъци! Искам да си заедно с нас. Ще си изкараме много хубаво. Баба ще сготви, ще запалим камината, баба ще ни разказва истории, които знае. "
" Не искам да нахалствам! Все пак е семеен празник. "
" Настоявам! Ти си ми като брат. "
" Ооо! Ти пък си по малката ми сладка и глупава сестра. "
" Аз? Глупава? Извинявай имам 4 по Биология! "
" Зубър! " Каза и го ударих. 
" Ти и толкова нямаш сигурно!"
" По Биология не. Но по Математика имам само 6. "
" Даваш ли частни уроци? " Казах, а той почна да се смее.
~~
Седях си в леглото и мързелувах. След около половин час беше партито край басейна, а аз дори не бях готова. Все пак станах и си облякох обикновен черен бански. Отгоре облякох тениска и къси панталонки. Сложих кърпа и всякакви глупости в раницата ми и излезнах. Отидох до къщата на Лили и Айзък, от където трябваше да тръгнем.
" Готови ли сме за парти? " Извика Лили като излезна от къщата.
" Да." Казах.
" Здравей! " Каза Айзък и погледна към мен.
" Здрасти! " Отвърнах.
" Ооо хайде малко по весело! Отиваме на партии! " Развика се и ни дръпна.
~~
Бяхме на партито. Аз още с влизането се бях насочила към алкохола. С Лили седяхме на ръба на басейна и си говорихме просто.
" Може ли да се присъединим към вас? " Попитаха някакви момчета.
" Не. " Отсякох.
" Не я слушайте! Седнете! " Каза Лили и ме погледна с усмивка.
" Е момичета имате ли си приятели? " Попита единият.
" Имам доста приятели. " Казах. Знаех,че няма това в предвид, но защо пък да не се позабавлявам малко?
" Аз да, но тя е свободна. " Каза Лили.
" Ууу! " Извика единият.
" Чакай, чакай ти не си ли бившата на Айзък? " Попита другият.
" Аз отивам до тоалетната. " Отпих от чашата си и отидох към къщата.
Джейсън
Бях изключително бесен! Хванах Ребека да се натиска с някакво момче.
" Извинете! Да не ви прекъсвам? " Отидох при тях, като ги видях.
" Не е това, което изглежда! " Каза Ребека като се отдели от него.
" Би ли дошла горе с мен, за да поговорим? "
" Разбира се. " Възкликна сякаш нищо не се е случило и се качихме горе.
" Ти си една долна кучка, Ребека! " Развиках се.
" Виж, Джей, Джей! Всичко си има обяснение. Аз...Така де търсих теб и...той ми се...нахвърли на врата...и...ъм...аз не знаех какво да правя и...така. "
" Това е най тъпото извинение, което съм чувал! Как можа? След всичко преживяно, ти се нахвърли на първият срещнат. "
" Аз наистина те обичам и наистина съжалявам! "
" Аз те обичах. В минало свършено време, Ребека. Всичко свърши между нас! Не ме търси, не ми звъни, не ми говори! " Извиках и тръгнах да излизам от къщата.
" Аллл! " Чух глас от стълбите. Навсякъде можех да позная този звук. Маделин! Затичах се и я видях паднала на земята.
Маделин
Бях чула всичко между Ребека и Джейсън.
" ...не ми звъни, не ми говори! " Бе последното нещо, което чух да казва Джейсън. Чух стъпките му и тръгнах да бягам по стълбите, но се подхлъзнах. Мамка му! Не мога да се изправя! Видях ги двамата отгоре и им помахах. Джейсън скочи и седна до мен.
" Ооо Господи! Добре ли си? Можеш ли да вървиш? " Разгрижено попита той сякаш до преди минута не бе зарязал гаджето си.
" Ах ти клюкарка такава! " Развика се Ребека.
" Не я слушай! Можеш ли да вървиш?"
" Да, да." Казах и се опитах да се изправя, но уви паднах. Супер много ме болеше.
" Ела отиваме в болница. " Каза той и ме вдигна. " Ребека ще дойдеш ли случайно да разбереш нещо за състоянието на сестра ти? "
" Не знам! Май не! " Каза и се разрева.
" Зарежи я! " Каза.
" Господи, какво се е случило? " Каза Лили като ме видя.
" Май си счупих крака. " Едва казах.
" Айзък! Айзък! " Разкрещя се. " Идваме след вас. Ясно? " Каза.
~~
Бяхме в болницата. Лежах на едно легло, току що гипсирана.
" Госпожице Смит, счупила сте си много лошо крака. Трябва ви пълно спокойствие! Препоръчвам повече движение, но не много тежко. Ще ви сваля гипса след около 2 седмици. Къде са родителите ви? " Попита докторът.
" В чужбина. "
" Добре, тогава вие млади господине ще се грижете за нея. Моля ви се пазете я! " Каза като посочи към Джейсън.
" Ще я пазя с цената на живота си! " Каза Джейсън.
" Това е прекрасно! Вие да не сте гаджета? "
" Ъъъ не. " Казахме в един глас.
" Ол добре! Понеже...не знам...изглежда сладки заедно." Каза доктора като намигна на Джейсън.
" Ще ви изпиша след малко! " Каза доктора и излезе.
" Боли ли те? " Попита Джейсън като седна до мен.
" Ооо хайде! Не увъртай! Знам, че имаш огромна нужда от това да ми изчетеш едно конско. " Казах и се засмях.
" Не, наистина. Боли ли те? "
" Поносимо е в момента. "
" На вашите ще казваш ли? "
" Може би вече знаят. " Казах и настъпи една тишина между нас.
" Съжалявам! " Развалих я.
" За какво? "
" За това,че подслушвах. "
" Спокойно! Всичко е... всичко е наред!" Каза и се изправих.
" Имам нужда да ритна сестра ми и да усети всичката тежест на гипса в момента. Никой не може да те наранява! " Гушнах го. " Ще намериш нещо по добро от сестра ми. Тя не те заслужава! Чу ли? "
" Да. Благодаря! " Каза и ми се усмихна.
" Аз трябва да ти благодаря! Няма нужда да се грижиш за мен. Аз ще се оправя някак! "
" И дума да не става! Ще се грижа за теб като очите си. " Каза и ме погледна в очите. Ах, имаше ужасно красиви очи! Гледахме и се усмихвахме. Той тръгна да се приближава към мен. Бяхме на милиметри, когато Лили влетя в стаята и ние се стреснахме. Лилии!
" За Бога, Маделин Смит! Какво си направила с крака си?" Попита тя.
" Мади! Какво се случило? " Влезе и Айзък.
" Счупен е. Това е! " Казах сърдито.
~~
Вече ме бяха изписали и тъкмо влезнах вкъщи с двете патерици. Видях сестра ми да седи на дивана, ревяща и депресирана, с кофа сладолед в ръка и маратон на романтични филми. Седях на вратата и тя ме погледна. Изглеждаше ужасно! Никога не я бях виждала така!
" Ей, добре ли си? " Попита ме тв, хлипаща.
" Да, просто е счупен. " Отвърнах.
" Ела! Седни при мен! " Каза и седнах.
" Ти...добре ли си? "
" Не знам! Чувствам се гадно! "
" И с право! Знам пак ще изляза лошата, но... Ти си го направи! Никой друг не ти е виновен! " Казах и тя зарева още по силно. " Съжалявам! "
" Всичко е наред! "
" Надявам се! " Казах и тя ме прегърна. Лол! Никога досега не ме беше прегръщала.
~~
Седях си горе и от половин час се опитвах да се свържа с Джейсън, но той не отговаряше или затваряше. Дали щеше да ми е трудно да шофирам? Дано не толкова колкото по стълбите. Аз нямаше да се предам! За Джейсън ще се бия. Знаех къде да го намеря. Някак си успях да се добера до колата и да потегля. Малко болеше когато натисках педала, но стигнах. Спрях малко преди скалата. Слезнах и с двете патерици се добрах до скалата. Видях го да седи там.
" Голям инат си! " Каза, седейки с гръб към мен.
" Познаваш ме! " Казах. " Може ли? " Попитах и той ми помогна да седна. Видях го колко беше тъжен.
" Тя как е? "
" Не по добре от теб. " Казах и го прегърнах. " Явно е било за добро. Знам, тежко. Вече съм го преживявала с друг. И не, не е Айзък. Аз наистина го обичах, както ти нея. Но накрая ме предаде. И то коварно. С най добрата ми приятелка. А сега дори не си говорим. А си мислех, че е истинско. Всичко това е било за добро пак казвам. "
" Сигурно! Ти си истинско приятелче!" Каза и ме гушна силно.
" Сега след като се разделихме ще ми останем ли толкова близки колкото преди? " Попитах го, а той ме удари.
" Ти базикаш ли се? Винаги ще сме си близки! Каквото и да става! " Каза, а аз се засмях. Беше толкова приятно да си седим тук заедно! Не исках този миг да свършва.