Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

" Само да си докоснал Маделин ще ти строша ръцете без да ми мигне окото."

Събудих се цялата обляна в пот. Беше много рано. Повъртях се, но не можах да заспя. Реших да стана и да слезна долу на беседката. Обслужващият персонал вече работеше усилено.
" Желаете ли нещо, госпожице Маделин?" попита ме една от прислужниците.
" Само едно кафе. Благодаря!" казах и се облекнах назад. Докато чаках взех книгата, която четях. Да, аз чета книги. Каква изненада! Можеше да не обичам да уча, но определено обожавах да чета книги. В момента съм се спряла на Брулени хълмове. Не успях особено да се съсредоточа, понеже майка ми дойде.
" Добро утро! Защо не спиш?" попита ме тя.
" Събудих се по рано и реших да сляза тук."
" Как върви училището?"
" На теб ти пука?"
" Защо да не ми пука?"
" Не знам. 11 години не се поинтересува."
" Маделин какво пречи да се поинтересувам?"
" Нищо просто толкова време те няма и се интересуваш само от живота на Ребека. Странно ми е, че изведнъж се сети и за втората си дъщеря. "
" Не ми се спори! Мислиш ли вече с какво ще се занимаваш след като завършиш? " попита ме тя. Мразя този въпрос.
" Не знам. Все още не съм завършила. "
" Няма ли да поемеш семейния бизнес?"
" Не. "
" Но защо? Той се поема от поколение на поколение."
" Пак не. "
" Стига, Маделин. Ти си най надеждният наследник. "
" А Ребека? "
" Не знам. Не съм говорила с нея."
" Тогава защо питаш мен? "
" Нервна ли си? Не може ли да си говорим?"
" 17 години ме подминаваш като пътен знак. Какъв е този интерес от твоя страна сега?"
" Знаеш ли?..."
" Не. " прекъснах я.
" Повече няма да те питам нищо щом постоянно се дразни."
" Добре. Чао, мамо! " казах, тя ме изгледа нервно и стана. Аз помахах с ръка и отидох да оставят книгата ми. Изпих си кафето. Видях Джейсън. Той ме погледна, а аз помахах. Нищо не направи. Сигурно е сърдит, заради вчера. Не исках да се караме, но просто много ме изнерви. Вярвах му, но някакси не напълно. Дали наистина беше такъв? Докато бях умислена някой седна до мен. Аз се стреснах и подскочих. Беше Айзък. Прегърна ме и ме целуна. Аз естествено не реагирах. Все още се чудех дали думите на Джейсън са истина.
" Всичко наред ли е? Струваш ми се някак различна."
" Всички е наред." казах и се усмихнах. След вчера някакси не ми вдъхва чак такова доверие. Няма да мисля за това. Днес е официалното събиране. Ще умра от скука и ще се пръсна от ядене. Поне мога да намажа някой подарък ако не друго.
~~
Вече почти всичко беше готово. Кетърингът беше тук, масите бяха подредени, украсата беше готова. Само гостите се очакваха всеки момент да слязат. Аз и Ребека бяхме застанали точно на средата. Този път момчетата ги нямаше при нас. Седяха на масата и си говореха. Малко ме притесняваше, че двамата разговарят.
*ретроспекция*
Местата бяха разположени така: Айзък, Маделин, Джейсън, Ребека...
Докато Маделин не гледаше Джейсън се отмести до Айзък.
" Слушай ме сега! Само да си докоснал Маделин ще ти строша ръцете без да ми мигне окото. Ясно ли ти е?" заплаши Джейсън.
" Тя е само и единствено моя. Ти нещо да не взе да ревнуваш?"
" Това не е твоя работа. Ако и разбиеш сърцето аз ще направя, така че никое момиче в гимназията , дори ако трябва и в града да не те погледне. "
" Ти по добре стой далеч от нея, понеже нещо ми я напрягаш. "
" Тя е най добрата ми приятелка. Ако не аз кой друг ще я изнервя? "
" Нали за това сме ние гаджетата. "
" С изневери ли? "
" Ако се наложи. "
" Само да си го направил. " Джейсън каза, а Айзък само се усмихна.
* край на ретроспекцията *
Вече всички бяха заели местата си. Аз допоследно тичах, за да видя дали всичко е наред. Най-накрая седнах на масата. До мен бяха Айзък и Джексън. След като сервираха първото ястие всички станаха да танцуват. Само аз седях и се наливах с алкохол. Половината бяха или на дансинга, или пиеха нещо около басейна. По едно време аз почти се бях отрязала, когато пуснаха бавна песен и всички поканиха дамите си на танц. Айзък се беше хванал за братовчедка ми Дебора. Изгледах ги на кръв. Изглеждаха толкова близки.
" Един танц?" дойде до мен Нейт, след поредната чашка.
" Сигурен ли си, че искаш? Знаеш колко съм спъната на бавни танци." казах и станах. Леко залитнах, но Нейт ме хвана.
" Пияна ли си?"
" Не."
" Смърдиш на алкохол от три километра."
Отидохме на дансингът и започнахме да танцуваме.
" Не мога да ти видя очите два дена. Всичко наред ли е? " попита ме Нейтън.
" Да. Защо да не е?"
" Не знам. Вчера те видях доста нервна. "
" Всичко се оправи! " казах и се усмихнах.
" Смяна на партньорите?" дойде до нас Джейсън.
" Добре." съгласи се Нейт и отстъпи.
" Виждаш ли го какво прави? "каза той, а аз изсумтях.
" Пак ли отваряш тази тема?"
" Да. Виж ги как се смеят и танцуват. Изобщо попита ли те дали искаш да танцуваш?"
" Не. "
" Супер! Виж извинявай за вчера. Не трябваше така да викам. Просто го виждаш какво прави. "
" Аз ще говоря с него." казах и го пуснах. Бяха ми изчезнали от погледа. Взех една чаша вино. Аз вече залитах доста и едва ходех. Най-накрая ги видях на една маса край басейна. Седяха и се смееха. Аз изпих чашата на екс и взех друга. Едва отидох до тях и тръгнах да падам, когато Айзък ме хвана.
" Здравей, Дебора! Как си?"
" Мади добре ли си?" попита Айзък.
" Напълно." казах и изпих чашата си. "Келнер!" започнах да викам. Взех си още една чашка. " Еее как сте?"
" Много добре!" каза Деби.
" Запознах се с приятеля ти. Много е готин и сладък!" каза, а аз само се изхилих, и допих чашата си. Взех чашата на масата и отново я изпих. Вече тотално бях отрязана. Едва седях права.
" Така си е, нали?" казах и го придърпах към себе си и започнах да го целувам.
" Мисля, че е време да влизаме вътре. " каза Айзък и беше готов да влезне. Аз допих чашата си за пореден път.
Аз тръгнах да влизам, но не се  държах на краката си. Вървях, когато се блъснах в един келнер и паднах в басейна. Всички ми се смяха. Бях цялата мокра и с размазан грим.
" Супер! "извиках. Мама и татко дойдоха и почнаха да крещят пред всички гости. Такова конско ми четоха. А аз не можех да седя на едно място.
" Маделин, пияна ли си?" попита мама.
" Аз? Неее." казах. Взех кърпа и се покрих. Приличах на плашило. Излезнах от къщата. Не исках да ме вижда никой. Отидох до колата и взех някакви мокри кърпи и започнах да избърсвам грима си.
" Добре ли си?" дойде Джейсън и ме покри със сакото си.
" Да, всичко е наред." казах и започнах да плача.
" Ей защо?" каза, аз се сгуших в него, а той ме целуна по главата.
" Съсипах всичко. Отново. Защо всяка година все аз?"
" Всички те знаем каква си. Как не са свикнали."
" Нали." каза и се засмя.
" Коя беше тази, с която флиртуваше Айзък?"
" Братовчедка ми Дебора. 'Много е готин и сладък' дрън, дрън. Много ме издразни. И нещо са си станали много близки. "
" И май продължават да си стават. " каза и посочи Айзък и Дебора, които седяха и се прегръщаха пред очите ни." Да отида ли? "
" Не, остави го. Искам да видя до къде ще стигне. " казах и не отлепях очи от пейката. Седяха и си се прегръщаха, и си говореха. По едно време Дебора го целуна. Той се отдръпна и за момент се бях успокоила, че той се отдръпна, но за кратко. Той я целуна и започнаха да се натискат. Позеленях! Бях на прага да ревна, но казах на Джейсън че няма.
" Ти беше прав." казах.
" Видя ли? Ела сега да го скъсаш и да го набия."
" Не, искам да видя дали ще си признае." казах и започнах да плача тихо. Аз наистина му повярвах. Защо? Защо пак се остави да те наранят? Но спокойно аз бях свикнала.
" Ол, недей! Трудно е знам. " каза и ме гушна." Преоблечи се, вземи някои неща и се махаме оттук. " каза, а аз се усмихнах. Наистина имах нужда от това.
Качих се в стаята и се преоблякох в нещо сухо и удобно. Взех  всякакви  глупости. Излезнах от стаята и видях Айзък да идва от съседния коридор. Трябваше да бягам. Започнах да тичам, а той ме видя и започна да вика като ме видя с раницата. Вече бях долу и Джейсън беше в колата. Аз влезнах.
" Пали!" извиках и той запали, и отпрашихме.
" Готова ли си за пътешествие?" попита той.
" Къде отиваме?"
" Вегас." извика той.
" Да бе?"
" Да." каза, а аз почнах да пищя.
Имахме дълъг път дотам. Но ей щяхме да ходим във Вегас. Спряхме ма едно място.
" Добре нека видим с колко пари и с какво разполагаме. " каза Джейсън.
" Аз имам лаптоп, зарядни, фотоапарат, дрехи, кредитни и дрбитни карти, карти за игра, джобно ножче, слушалки и всякакви принадлежности - четка и паста за зъби, четка за коса и ей такива. А имам и лекарства. "
" Взела си доста неща. Аз взех няколко преносими батерии, таблета ми, китарата ми, разни тетрадки и листове, кредитни карти, дрехи и четка и паста за зъби. "
" Добре супер! Ще успеем ли да стигнам днес? "
" Мисля, че да. Някой видя ли те? "
" Айзък. Затова така се развиках да тръгваш. "
" Звънял ли ти е? "
" 12 пъти. "
" Който и да звънне не отговаряш. Ясно? "
" Ясно. "
" Аз съм по големия, така че аз съм шефа. " каза и тръгна.
" Ооо не си познал. " започнах да викам.
" Тихо, малчо. "
Щеше да са най яките няколко дни. Нищо, че днес не беше много хубаво. Започва едно жестоко пътуване.

Хей! Надявам се наистина да ви харесва историята. Оставяйте мнения, харесвайте и давайте идеи. Тези дни не знам дали ще мога да кача още глави, понеже нямам никакъв интернет,за което се извинявам. ❤️