Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

" Хайде ела ще те заведа в болницата. "

Едва станах от леглото си. Изобщо не ми се ходеше на училище. Не исках да виждам почти никой, но нашите бяха тук и аз трябваше да отида. Наказанието ми официално течеше и аз вече го бях нарушила, и то два пъти. Оправих се набързо и слезнах долу. Понечих да тръгна пеша, надявайки се мама да е забравила за това, че трябва Ребека да ме кара и прибира от училище.
" Ти със сестра си! " Каза мама. Аз въздишах и зачаках.
Имахме 10 минути до започването на часа, а Ребека още се гримираше. Седях на пода, гледайки телефона си. Най накрая тя беше готова и излезнахме. По пътя до училище беше пълна тишина. Аз седях и гледах през прозореца.
" Всичко наред ли е?" Попита Ребека. Бях доста изненадана от това, че се интересува, но аз нямаше да и кажа.
" Какво ти пука."
" Не ти е добре. Виждам. Кажи ми. "
" Точно пък на теб ще кажа. За какво се правиш на загрижена? "
" Отвратителна си, Маделин! Човек един спокоен разговор не може да проведе с теб. " Измърмори, а ние тъкмо стигнахме. Едва беше паркирала и половина кифленско общество на гимназия ' Вашингтон' се бе лепнал по прозорците, а тя започна да им маха все едно беше кралицата. Аз слезнах бързичко и влезнах в училище. Отидох до шкафчето си и взех учебникът по френски език. Докато ровех из шкафчето си чух няколко думи по мой адрес относно вече несъществуващата ми връзка с Айзък. Бях на път да ревна,но се опитах да бъда силна. Лили дойде и затръшна вратичката на шкафчето ми.
" Брат ми е тотален идиот! " Каза тя.
" Да, знам. " Казах и тя ме прегърна.
" Разказа ми всичко, а аз такова конско му четох..."
" Благодаря! "
" Нямаш грижи! Няма правото да наранява най добрата ми приятелка." Каза, а аз само се изсмях. " Мисля,че е време да влизаме в час. " Тя ме прегърна през рамо и тръгнахме надолу по коридора. Докато вървях видях Айзък естествено. Опита се да каже нещо, но Лили ме дръпна настрана. Влезнахме в час и трябваше да седим поотделно. Аз седнах на предпоследния чин и извадих тетрадката си. Изведнъж влезе класната.
" Здравейте! Извинете,че ви прекъсвам часа, но трябва да ви кажа,че ще имате нов съученик. Ученици това е Майкъл. " Каза тя.
" Здравейте! " Поздрави ни той. Аз не слушах много внимателно, но като го видях не ми направи особено впечатление. Висок, синеок, с руса коса. Погледнах към Лили, която ме гледаше доста мазно.
" Добре аз ще ви оставям. Майкъл може да седнеш до Маделин. Тя също е нова в класа. " Каза класната и той седна.
" Тя е моя! " Беше Айзък, който седеше пред мен. Той вдигна ръце.
" Не е вярно. Не ме дразни!" Изгледах го на кръв.
Той си се обърна напред, аз продължих да блея в нищото и да си играя с гривната. Някакво листче префръкна към мен и аз го отворих
" Явно те харесва доста. Майк "
Аз се изсумтях и взех химикалката.
" Не ме интересува. Просто знай,че съм му само бивша. "
Написах и метнах листчето към него.
" Аз съм Майкъл между другото. Здравей, Мади! "
" Здравей, Майк! :) "
Метнах за последно и се направих,че слушам. Когато часа свърши първа излетях от стаята. Отидох до шкафчето си и се зарових.
" Хей, ела да се запишем за шоуто на талантите! Нали още си навита? " Дойде Джейсън.
" Да, вярно. " Казах и тръгнахме. Записахме се успешно. " Имаме нов ученик в класа - Майкъл. Ето го! " Поклюкарствахме малко и влезнахме в час. Имахме физика. Аз мразя от дъното на душата си физиката и не правех нищо. Седях и зяпах прозореца.
" Госпожице Маделин! Госпожице Маделин! " Викаше госпожа Андрюс.
" Ъм...да. Може ли да повторите? "
" Не мисля,че прозорецът може да ви преподаде урока. "
" Ъмм... Да. Съжалявам!" Извиних се и отместих погледът си от прозореца в стената. Когато урокът най накрая свърши имах тренировки. Отидох до двора където се провеждат тренировките. За жалост там освен целият отбор беше и футболния отбор.  Първо минах през съблекалните, за да се преоблека. Сложих черни къси панталони, който бяха доста къси и спортен потник. Отидох навън, за да се преобуя и седнах на пейките. Докато се обувах Айзък седна до мен и  си сложи ръката върху бедрото ми. Аз първоначално не го забелязах, но с това прекрачи границата. Аз го погледнах и станах.
" Какво искаш по дяволите? " Говорех съвсем спокойно.
" Ей просто исках да те видя. "
" Ето виждаш ме. Защо беше всичкият този цирк? На интересен ли се правиш какво? "
" Не, Мади. Не може ли просто да дойда и да си поговоря с тебе? " Каза и ме целуна по устните, а аз го избутах и станах.
" Казах ти да ме оставиш на мира! Няма да стане! Не си интересен изобщо! Кълна се ако направиш още едно такова нещо ще издам ограничителна заповед. "
" Обичам когато се правиш на недостъпна. " Каза той, а аз му зашлевих един шамар. " Ауу! Недей така! " Хвана ме през кръста и ме повдигна, а аз се опитвах да се измъкна. " Не може ли просто да се погушкаме? " каза и ме стисна за задникът.
" Пусни я веднага! " Дотича Джейсън и той ме пусна. " Не си интересен и никой не те забелязва! Не ме дразни!" Изсъска, а Айзък се доближи до него.
" Или какво? Остави ни да живеем щастливо, Джейсън. Тя е моя! "
" На никого не съм, тъпанар такъв! " Извиках.
" Тихо! Всичко ще бъде наред! "
" Казах ти да я оставиш на мира. " Извика Джейсън, а Айзък заби юмрука си в слабините му, после два пъти в лицето му. Джейсън падна на земята и Айзък продължи да рита с цяла сила в стомаха. Легна върху него и започна да го налага като разкървяваше лицето му още повече. Момчетата скочиха да ги разтървават. Аз седнах до него. Плюеше кръв, а аз седях и не знаех какво да правя.
" Ти идиот ли си? " Развиках се " Сега тотално ме изгуби. Не искам да те виждам! Мразя те! "
" Мади..." Тръгна да казва и седна до мен. Опита се да ме докосне.
" Не ме докосвай! Не ми говори! " Виках. Той метна каската си и си тръгна. " Джейсън! Джейсън! Добре ли си? " Попитах го.
" Мисля...че...да. " едва каза той.
" Хайде ела ще те заведа в болницата. " Казах и го преметнах през рамо. Той беше много зле. Не ми пукаше за тъпото наказание. За нищо не ми пукаше. Само той да е добре.
" Не...не в... болница." Едва успя да каже той.
" Аз ще се погрижа. Ти си наказана! " Разкрещя се Ребека.
" Разкарай се! Ти само го използваш не го обичаш. " Извиках и я избутах настрани. " С колата ли си? " Той само кимна. Взех ключовете му и го качих в колата на задната седалка. Тениската му беше в кръв. Махнах и имаше рана. Явно Айзък е забил бутонката си доста силно.
" Всичко ще бъде наред, Джейсън! Сега ще те оправим! " Казах и тръгнах с бясна газ към аптеката. Взех всякакви неща и го закарах до тях
Той живееше в някаква кооперация. Апартаментът му беше малко, но пък доста уютен. Беше и доста подредено. Аз го вкарах в стаята и го сложих да легне на леглото. Взех всичко, което купих от аптеката, а той стенеше от болка. " Спокойно! Аз съм тук. Всичко ще е наред. Вярвай ми! "
" Вярвам...ти! " Едва каза, а аз допрях памука със спирт до раната му. " Алл!" Изпищя и стисна ръката ми.
" Стой малко! Една секунда! " Казах и попих останалата кръв, и сложих марля с бинт. " Ето готово! Сега се изправи! "
" Мислила ли си...да учиш....медицина? " Попита той като се изправи. Започнах да оправям лицето му.
" Не. Тоест да. Не знам. Помислих си го, но не мисля."
" Ще бъдеш добър доктор! "
" Не, няма. Благодаря, че се застъпи за мен. Беше толкова мило."
" Спокойно де. Нямаше да позволя онзи идиот да се държи така с теб. Не можех да го гледам. "
" Не, наистина съжалявам. Трябваше да ви спра, но толкова бях бясна, че...че...нямах време за реакция. И ти сега си така. И кървиш целия и пострада. " Докато говорех се разревах, но все така попивах кръвта. Той дръпна ръката ми и просто ме прегърна.
" Всичко е наред! Аз съм добре и всичко..."
" Не, не си добре. Кървиш целият и аз съм виновна."
" Недей! Не си виновна ти. Аз можех да не дойда, но това беше най правилното решение. За теб всичко! " Каза и аз ревнах по силно. Той ме гушна и легна на леглото. Просто плаках, а той ме успокояваше.
" Извинявай, Джейсън! Дано ми простиш! " Казах и се изправих.
" Никога не съм ти се сърдил, ясно? " Аз само кимнах и все лепенките от бар плота, и му ги сложих. Той седеше и се смееш.
" Стой мирно де! " Казах през смях. Добре бях готова и трябваше да тръгвам. " Аз ще трябва да тръгвам,че и без това съм наказана. "
" Ще те закарам! И как ще влезеш във вас? "
" Прозорец." Казах и се изсмях. Тръгнахме и като стигнахме го прегърнах. " Внимавай! Ако има нещо само звъни. Не се занимавай с идиоти! " Казах му, а той само се усмихна. Излезнах от колата и се покатерих по прозореца. Мамка му! Бях отворила. Слезнах от покрива и влезнах през вратата.
" Маделин Смит! Кристално ясно ти е че си наказана. Къде беше? Сестра ти се прибра преди час и каза че си избягала. " Започна от вратата още мама.
" Приятел имаше нужда от помощ. Но никой не се притече на помощ и аз трябваше да се погрижа. Бяха го пребили почти до смърт. "
" Все пак ти си наказана и не го спази!"
" Винаги си ме учила да помагам на хората. Искаше да го оставя така ли? "
" Не, но..."
" Няма но, мамо! Твърде близък приятел ми е за да го оставя сам. Аз се качвам! " Дори не оставих мама да довърши и се качих в стаята. Седнах пред лаптопа както обикновенно и влезнах в групата на училището. Един от съседният клас органи зира парти край басейна. Веднага писах на Лили и Джейсън. Те казаха,че ще ходят. Мем много не ми се ходеше, но все пак се съгласих. Беше в събота и можех да се напия и в неделя да изтрезнея. Поне нашите тръгваха утре и вече нямаше да се налагам да излизам през прозореца. Най накрая! Седнах да пиша есе по английски, което определя доста голяма част от срочната ми оценка. Поне можех да пиша горе долу. Писах каквото писах и мама ни извика за вечеря. Беше неловката тишина, която никой не смееше да наруши. Наядох се и станах.
" Няма ли да се извиниш? " Попита мама.
" За какво? Че съм се наяла ли? "
" Зарежи!" Тросна мама и се качих. Седнах на лаптопа, писах си малко с Джейсън, чух се на Facetime с Нейтън и си легнах. Заспах на мига.