Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

Епилог

~ 7 години по късно ~
Мади
" Уважаеми, пътници! Успешно кацнахме на Международно летище Лос Анджелис. Моля, останете по местата си до пълното спиране на самолета! " Каза стюардесата.

Най накрая - вкъщи! Не можех да понасям Австралия и факта, че трябваше да ходя там на няколко месеца. И не, не си мислете, че след това заминах при нашите. Трябваше да ходя да ги виждам от време на време все пак. Всички ми липсваха толкова много - Джейсън, Лия, Макс. Нищо, че не ги бях виждала само три седмици.

Пътуването ми обратно беше толкова изморително. Изобщо не успях да спя, защото имаше ужасна турболенция. Нямах търпение да прегърна Джейсън. Щом минах всякакъв вид проверки и си взех багажа, излезнах и го видях в единия край. Ровеше си в телефона и изобщо не ме забелязваше. Аз седях на около пет метра от него. Чак когато обявиха някакъв друг полет и вдигна глава.
" Ама ти колко си тъп! " Казах, когато ме видя. Той се изсмя и дойде до мен.
" Глупака ти липсваше, а? " Каза той, а аз се надигнах на пръсти и го целунах.
" Ненормално много! Защо аз не ти липсвах? " Попитах го, когато се отдръпнахме.
" Ти ли? Ти и до магазина да отидеш пак ми липсваш! " Каза той и отново ме целуна задълго.
" Нищо не се е променило. "
" Нищичко! Ще те дразня с това  поведение до край на живота ти! "
" Още не си падал на коляно! Не се стягай! " Казах, а той се засмя и ми взе куфарите.
" Хайде да се прибираме! " Каза той.

Пътувахме в колата на път за вкъщи. Живеем все още в старата ми къща. Живота ми за пет години се промени доста - завърших университет, работя хубава работа и съм щастлива. Нашите, баба и Ребека си живеят в Австралия и на тях им харесва. С всяко ходене те ми предлагат да остана с тях, обаче на мен всеки път отговорът ми е категоричен.
" Какво ще правим утре? " Попита Джейсън. Утре беше рожденият ми ден и нашата седма годишнина.
" Ами не знам. Може да отидем някъде с Лия и Макс? "
" Като всеки друг рожден ден? "
" Ами да. "
" Аз си мислех да излезнем някъде двамата, нали знаеш сами, все пак имаме и годишнина? "
" Спокойно, де. Нали ще излезнем да обядваме или вечеря, и после съм твоя и ще празнуваме. Не съм забравила! "
" Обяд! Залезът си го заплювам! " Каза той, а аз се засмях.
" Ще видим, но ти обещавам, че бъдем и само двамата. "
" Добре де, добре. "
" Значи ще отидем на нашето място! "
" Това е моят ден... Добре де и нашият! Ще си правя каквото си искам и трябва да се подчиняваш! Ще видим! "
" Както всеки ден! "
" Ех, как си знаеш! Ще отидем и там, просто се успокой. "
" Така може. "
" Какво си се запритеснявал! "
" Как си изкара? "
" Не мога да кажа зле, но не и добре. "
" Пак ли те караха да останеш? "
" Ти съмняваш ли се в тях? "
" Ни най малко. Защо не се забавлява?"
" Сега, ако кажа, че е защото теб те нямаше ще ми се разлигавиш. "
" Естествено! "
" Значи беше, защото теб те нямаше. "
" Колко сладко! "
" Ох, направо! " Казах аз. Да, Мади и Джейсън от преди седем години са си същите.
" Стига, знаеш че не можеш да живееш без мен и моето чувство за хумор! "
" Така е! Обичам те! "
" Не, ти ме обожаваш! "
" Отвратителен си! "
" Ама ако не съм такъв, ти нямаше да си още с мен. "
" Защо всеки път водим един и същи разговор? "
" За да съм сигурен, че след две или три седмици с майка ти не ти е набила друго в главата. "
" Майка ми, никога няма да ми се наложи с мнението! Не го направи на пет, пък сега камо ли на 25 почти. " Казах, а той се изсмя.