Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

" Айде пътя! "

Вече си бяхме официално си бяхме в Лос Анджелис и също вече на училище. Знаете относно училище - все скука общо взето, но сега бяхме в разгара на изпитите, тестове,
изпитвания и т.н. Сещате се! По цял ден учене и учене. Сега ще си помислите: " Маделин, да учи? Да бе! ". Ами всъщност аз наистина уча и за изненада на себе си. Джейсън най накрая се взе в ръце и той също започна да учи. Всеки ден след училище или той идваше у нас, или аз ходех у тях. Бяхме решили да ставаме сериозни. Едва петият ден е, но все още сме сериозни. Освен всичкото онова учене ни предстоеше и шоуто на талантите, за което все още нямахме песен. Мислихме за нещо готова, тоест нещо което вече сме измислили, но нямаше нещо което наистина да е идеалното. Не ни идваше " музата ", но се надявам да дойде скоро, защото иначе щяхме да представим нещо съвсем различно. Беше рано сутринта и седях на тавана на къщата ни и пишех разни неща из тефтерчето си. Бях се настанила удобно върху едно кресло и си пиех кафе. Напоследък си изградих навика да ставам рано и да го правя. Малко се разсеях и закъснях малко. Слезнах в стаята ми набързо се измих и облякох, и тръгнах. По пътя ме настигна Лили.
" Хей, какво става? " Попита ме тя и ме прегърна.
" Нищо интересно. При теб? "
" И при мен така. "
" Какво прави Джъстин? "
" На гости е на братовчедка си във Франция. Май си изкарва добре. "
" Защо май? "
" Ами не ми звъни изобщо и всичко разбирам от социалните му мрежи. "
" Ооо, я стига се затормозява! Сигурно е скъпо да се звъни. "
" Кажа, че има интернет и ще ми звъни по Facetime. "
" Сигурно няма време. "
" Почвам да ревнувам. "
" Стига, де! " Казах и тя се намуси. Не съм най добрият човек, с който трябва да се съветва относно любовните въпроси.
Вече бяхме в училище. Щом влезнахме всички ни спогледаха. Отидохме до шкафчетата си и всички хора ни гледаха. Бяха по странни от обикновено.
" Защо всички ни гледат? " Попитах Лили.
" По скоро гледат теб. " Каза тя и се обърнах. Мисля, че беше права. Обърнах се и всички хора гледаха мен. Не изглеждах зле освен, че си носех очилата.
" Знаеш нещо, нали? "
" Естествено, че знам. "
" Хайде казвай! "
" Носи се слух, че ти и Джейсън сте... Нали се сещаш?! "
" Гаджета? "
" Да. "
" Няма нищо между нас. "
" Тя не мисля, че са на същото мнение. След Ню Йорк, всичките снимки, които качихте заедно и общо взето ходенето и прибирането ви заедно, всяко междучасие разговори, прегръдки и след онова парти с целувка какво мислиш, че си мислят. "
" В тази гимназия толкова бързо ли се разпространява тази информация? " Попитах леко ядосана.
" Ти как мислиш? Тук и да кихнеш след десет минути цялото училище ще знае. "
" Ох! Трябва да говоря с Джейсън! " Казах и понечих да тръгна, но звънецът ме спря. " Може би следващото междучасие. " Казах и влезнахме в клас. Имахме Философия.