Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

"Нямаше кой да ме обича."

От повече от три седмици не допусках нашите да говорят с мен. Преди като им казвах утре, те бяха усмихнати и се съгласяваха. Но сега те започнаха много да се изнервят. Беше около края на май. Изпитите на Джейсън бяха след три дни, а след като се скарахме нямам идея дали учи. Останалите му съученици, включително и сестра ми се подготвяха доста усилено, влизаха си в часовете и се интересуваха от всичко относно изпита. Докато той почти не идва на училище, не си влиза в пасовете и това доста ме притеснява. Попринцип му се видя сърдита и се опитвах да не мисля за всичко около него, но просто наистина исках да вземе тези изпити и да отиде в някой хубав университет.

Бях до шкафчето си и си търсех учебниците за следващия час. Докато аз го правех, някой влезе в училище с гръм и трясък. Чувах зад гърби си шушукания и учудващи звуци. Обърнах се и не можех да повярвам какво виждам - Лили и Джейсън влизат в училище, хванати за ръка и изключително щастливи от компанията си. Ченето ми падна до земята. Какво?! Лили много добре знаеше, че харесвам Джейсън. Те се приближиха към мен и аз се опитвах да запазя възможно най спокойният вид, все едно не ми пука.
" Здравей, Мади! " Каза весело Лили.
" Здравейте? " Казах, но с въпросителен тон.
" А да! Лили е новата ми приятелка! " Каза Джейсън и я погледна, и ѝ се усмихна. Позеленях.
" Ол... Ами в такъв случай... Честито! Бъдете много щастливи заедно и всичко хубаво! "
" Благодарим! " Каза Лили, а аз бях на ръба на нервната криза.
" Аз ще трябва да тръгвам, понеже имам тренировки! Чао, Лили! " Каза той и най нагло я целуна пред мен. Аз само се засмях и бях готова да направя Лили на две стотинки.
" Не е ли сладък? Толкова съм щастлива! " Каза влюбено Лили.
" Да, нали сладък е. " Говорех вече нервно.
" Толкова мил и романтичен, и е просто идеален! " Изобщо не осъзнаваше какво говореше.
" Щастливи сте, а? "
" Да. "
" Абе, ти каква приятелка си? " Попитах я.
" Най добрата ти. "
" Ооо, не. Така не правят най добрите приятелки. "
" Защо? Не се ли радваш за това, че съм щастлива? "
" Радвам се! Ама изобщо осъзнаваш ли с кого си щастлива? " Повиших леко тона. Тя чак тогава загря.
" Оол! Вярно, че ти го харесваше. " Каза тя.
" Сега схвана ли? Хайде отиваме да скъсаш с него! " Казах и я задърпах. Тя се дръпна.
" Ааа не. Няма да стане! Ти имаше своя шанс! И той беше неуспешен! Сега е мой ред! "
" К'во?! Чуваш ли се изобщо какво говориш? "
" Да, разбира се. Щастието сега е в моите ръце. И не смятам ти да си причината, то да се разпадне. "
" Слушай ме сега! Ти се закле, че няма да го докоснеш! "
" Кой изобщо гледа тези неща? "
" Аз ги гледам! Аз! " Това го изкрещях. Бях побесняла, бях нервна, бях на ръба на нервна криза.
" Айде да не ми викаш! " Започна и тя да крещи.
" Ти не си никаква приятелка! Чуваш ли ме? Никаква! Повече не ме търси, не ми говори и изобщо не ме поглеждай! " Крещях.
" Не, Мади! Не! " Започна да вика.
" Ти ме предаде! Знаеш колко много го харесвах! " Казах и излезнах от училище. Започнах да тичам на някъде. Просто на някъде. Започнах и да рева. От нерви. От гняв. Изгубих най добрите си приятели, заради моята идиотщина. Те не го заслужаваха. Аз се държа ужасно с тях и те после ми го връщат двойно повече. Седях си накрая на кея и бях гушнала краката си. Седях си просто и гледах океана. Някак си ме успокояваше. Телефона ми звънеше за двадесети път. Този път беше от майка ми.
" Ало? " Казах.
" Миличка, трябва да ти кажа, че заедно със сестра ти и баща ти заминаваме за Амстердам. В понеделник рано ще се върнем. "
" Добре, мамо. Лек път! "
" Благодаря и внимавай! "
" Знам, мамо. Няма от какво да се притесняваш! "
" Добре. Чао! "
" Чао! " Казах. Сама вкъщи! Супер! В такива моменти се обаждах на Джейсън и той идваше с всички възможни неща, които беше успял да вземе от тях. Беше ни като традиция. Но сега нямаше да е така. Той е зает с Лили. Все пак вдигнах телефона и му се обадих. Той вдигна.
" Мади? " Каза той. Не му бях звъняла от около два месеца.
" Здрасти! "
" Всичко наред ли е? "
" Да, разбира се. Защо да не е? "
" Ами не знам. "
" Та аз ти звъня, за да ти кажа, че нашите и сестра ми ги няма. "
" Добре! "
" Няма ли да дойдеш? Винаги идваш и седиш при мен! "
" Този път ще пропусна. Ще съм с Лили тези дни. Съжалявам! "
" Няма нищо! До утре! " Казах и затворих. Сълзите ми потекоха. Никога не пропускаше. Дори когато ходеше с Ребека още. Явно са така влюбените. Нямат време просто. Сълзи започнаха да текат от очите ми.
Докато седях телефона ми извибрира. Лия ми беше изпратила клип. Отворих го. Бяха заедно с Макс на летището и казаха, че летят за Лос Анджелис и ще кацнат след малко.
" Йесс! " Извиках. Лия и Макс идваха. Веднага скочих на крака и се затичах към нас. След един час щяха да кацнат. Лия и Макс идваха. Не спирах да си го повтарям! Бях толкова щастлива, че ще ги видя. Не ги бях виждала едва от шест месеца, но страшно много ми липсваха. Толкова близки ги чувствах. Всеки ден си говорехме по два - три часа. Нямах търпение да си ги гушна!