Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

" Ходи ги разправяй тия на някой друг! "

" Маделин не може да продължава така! Идваш с нас в Лондон!" каза майка ми и отиде в стаята ми, и започна прибира дрехите ми в куфар.
" Не си познала! Живота ми е тук. В Лос Анджелис." извиках и започнах да дърпам куфарът от ръцете ѝ.
" Не ме интересува твоето мнение."
" Никога няма да дойде с вас! "
" Не ме интересува. Идваш с нас и това е. Заминаваме след половин час."
" Нееееее" крещях.
Събудих се, крещейки.
" Ей, ей всичко е наред! Аз съм тук! Това беше само сън. Нали?" започвна да ме успокоява Джейсън.
" Ох, беше ужасно! Майка ми искаше да замина с тях в Лондон. "
" Само да го е направила. Няма да и позволя. " каза и се засмя.
" Още е рано. Искаш ли да отидем да гледаме изгревът? "
" Добре. Но на онова място. Нали се сещаш?"
" Да." казах и тръгнахме. Пътувахме около час до мястото. Джейсън естествено още спеше и аз карах. Не съм сигурна къде точно се намираше. Дано не ни загубех. Камто и да е намерих мястото успешно. Взехме китарата и още някои неща, и отидохме на скалата. Седнахме и гледахме. Аз бях обзвела скалата и правех снимки. Беше много хубаво! Бях си взела книгата и просто седях облегната на него и четях. Не исках да се прибирам изобщо. Тук ми беше толкова хубаво и спокойно. Сега трябваше да давам обяснения пред нашите, сестра ми и Айзък.
" Нужно ли е да се прибирам?" спрях по едно време.
" Мисля, че да."
" Не може ли да остана тук завинаги?"
" Не. Трябва да учиш."
" Я кой го казва?"
" Човекът с най много отсъствия на випуска." каза, а аз започнах да се смея.
~~
Посмяхме се и се позабавлявахме още малко.
" Хайде трябва да се прибираш. Трябва да си вкъщи преди вашите да са се събудили. "
" Вярно. Хайде! " каза и тръгнахме.
След двайсет минути стигнахме пред вкъщи. Взех багажа си и прегърнах Джейсън за ' чао'.
" Успех!" пожела той.
Аз стигнах пред вратата и преди да отключа се прекръстих. Пухнах ключа в ключалката. Отключих вратата, влязох бързо и се обърнах с лице към нея. Седях така и се успокоих. Но не за дълго. След като се обърнах всички седяха като стена пред мен.
" Къде беше?" започна да крещи мама.
" Добро утро, семейство! Как спахте?" опитах се да бъда любезна, но мама не си помисли същото и ми заби един шамар, а аз паднах на земята. " Аллл!" извиках.
" Как спах ли? Как спах ли, Маделин? Ето ти отговора. Не спах добре. Не спах спокойно последните четири дни. Умирах от притеснение къде е дъщеря ми, защо не си вдига телефона и с кого."
" Аз ще ви дам отговора с кого е била." започна Ребека. Сигурно Айзък и е казал." С Джейсън. "
" Ето го отговара на единия въпрос. А по важното къде бяхте? " започна татко." Маделин нямаш ли уста? Защо просто не каза? "
" Добре, добре. Бях... Ъм... В града. " излъгах.
" Лъжеш! " изсъска Ребека.
" Охх! Бях във Вегас, а после в Малибу. " изрекох и получих още един шамар от мама.
" Вегас? "
" Аха. "
" Просто прекрасно! Нямам думи да ти опиша колко съм ти бясна. Наказана си! " извика мама.
" Но... "
" Наказана си за един месец да не излизаш. От тренировки право вкъщи. Спираме ти джобните, картите се взимат, както и таблета и лаптопа. "
" Но мамоо..."
" Няма но! Точка по въпросът! И сестра ти ще те кара и ще те връща от училище, за да сме по сигурни да не си някъде другаде. " казс татко.
" Но... " извикахме в един глас с Ребека.
" Марш по стаите! " извика мама, а ние се качихме бързо.
Заключих стаята и седнах на пода. Затворих очи за секунда и на вратата ми се потропа.
" Картите, лаптопа и таблета. Веднага!" беше мама. Аз ги взех и ѝ ги подадох. Тя излезе бързо без да коментира. Не мога да повярвам, че ще трябва да ги търпя още 2 седмици. Започнах да разоопаковам багажа, когато отново се почука. Станах и отворих. Беше сестра ми. Влезе и затвори вратата. Хвана ме за гушата и започна да стиска. Аз естествено едва дишах.
" Слушай ме сега! Само да съм те видяла близко до Джейсън ще ти строша краката. Ясно ли ти е? Не говори с него, ако трябва не го и поглеждай. Ясно?" каза. Аз кимнах и ме пусна, и излезе.
" Кучка!" измърморих.
Имах нужда от Netflix. Да, знам. Мама ми взе лаптопа, но докато бях във Вегас си взех нов. Извадих го и си пуснах сериал. По едно време на прозореца ми се почука. Естествено Джейсън.
" Ей, какво стана?" каза той.
" Наказана за месец без пари, лаптоп, таблет и излизане. Но всички знаем, че ще излизам."
" Колко типично за теб!"
" Нали." каза и се засмяхме.
Ребека
Минавах покрай стаятата на Маделин и сякаш говореше с някой. Но не мисля, че беше по телефона, защото чувах и друг глас. Мъжки глас, който звучеше като този на Джейсън. Отидох до банята, където имаше прозорец, пт който се виждаше стаятата на Маделин. Надникнах и видях Джейсън провесен от една стълба, говорещ с Маделин. Кучка такава! Лошо и се пише.
Маделин
" Айде чао. После може да излезем." казах и той само кимна.
Седнах на леглото и отворих телефона си. Лили ми беше писала:
" Довечера. Навън?"
" Окей. Ама елате откъм прозореца ми, защото съм наказана."
" Хубаво. Разбрах какво е станало с Айзък. Идиот!"
" Да, знам. Айде до после. "
" Време е за вечеря!" влезе и каза мама.
" Не съм гладна!" Отсякох " Направо ще си лягам даже."
" Лека нощ! " Каза и излезе.
Аз врътнах ключа и започнах да се оправям. Облякох се с най обикновен на черна тениска, къси панталони и кожено яке. Писаха ми, че са отвън. Отворих прозореца и се спуснах по покрива. Бяха Лили, Джъстин и Айзък. Не ми се мислеше сега за това. Слезнах и прегърнах всички без Айзък. Него само погледнах.
" Здравей, Мади!" Каза и тръгна да ме прегръща,но аз го избутах. " Е сега защо се сърдиш? Ти избяга от тъпото събиране и после ме заряза. И аз така и не разбрах защо. "
" Аз мисля, че ти знаеш прекрасно. " Озъбих се и тръгнах. С Лили и Джъстин си говорехме,като се опитвахме да игнорираме Айзък.
" Ох,не мога така." Каза Лили и спряхме. " Докато вие двамата не се разберете няма да тръгнем." извика и бутна Айзък към мен,а тя и Джейсън отидоха на другия край на булерварда. Аз вървях леко и скръстих ръце пред тялото си.
" Не знам какво се е случило и защо не ми говориш, и най вече защо скъса с мен,а нещата вървяха прекрасно? " каза и отново се опита да ме целуне,но пак се отдръпнах. Спрях и му ударих един шамар.
" Айзък всичко свърши,когато си завря езика в устата на Дебора. И да,аз бях там и видях всичко. Така че не можеш да отречеш нищо. "
" Съжалявам!"
" А съжалявал. Аз ти повярвах, Айзък. Влюбих се в теб и си мислех, че ти наистина ме обичаш. Ала уви аз бях поредната ти жертва,нали? "
" Не е вярно. Ти беше специална! И наистина съжалявам! Готов съм да направя всичко за теб. "
" Сигурно на всички така казваш? И какво стана с Дебора? Как е тя? Как върви между вас? Заедно ли сте? "
" Не, не сме. Не сме си никакви. Просто приятели."
" Приятели? Просто приятели? Много близки приятели сте си май. А спа ли с нея? Я я кажи. "
" Не смятам да ти отговаря на въпроса."
" Нали каза че ще направиш всичко за мен. Е нещо което искам да направиш за мен е да отговориш на въпросът ми. "
" Да,спах с нея. "
" Ама преди или след като скъсахме?"
" Няма значение. "
" Не, хайде кажи. "
" Преди. "
" Просто прекрасно. "
" Мади..."
" Казах, че всичко между нас свърши. Дано поне си останем приятели. "
" Мади, моля ти се. Дай ми още един шанс! "
" Няма такъв филм. Трябваше да ти кажа още в началото, че прощавам трудно. Ох ама и аз защо не послушах Джейсън?"
" Чакай какво за Джейсън. И да. Ти какво правеше с Джейсън?"
" Не замесвай Джейсън. Това не е твоя работа. "
" Не,не хайде кажи си."
" Знаеш ли какво? Джейсън е човекът, за когото единствено ми пука толкова много на този свят. Така че само ако си го докоснал няма да ти проговоря. "
" Хубаво,но все пак съжалявам за постъпката си. "
" Ходи ги разправяй тия на някой друг! " Казах и отидох при Лили и Джъстин. Бях меко казано нервна. Но нямаше да мисля за това. Видях Айзък в далечината да плаче сякаш. Бях толкова ядосана,че си тръгнах без да кажа нищо.
Влезнах през прозореца и легнах на леглото,и заревах. Писах на Джейсън:
" Имам нужда от приятел. Свободен ли си? "
" Какво е станало?"
" Не е за чат. Видях се с Айзък. "
" Идвам! "
Облякох нещо удобно и седнах на дивана, все още ревяща. Той влезна през прозореца,аз само го погледнах и сълзите продължиха да се стичат по сълзите ми.
" Ей! Стига де! Айзък е идиот! Изобщо не оценява това, че те е имал и сега съм сигурен че съжалява! " Каза и седна до мен, и ме прегърна. Аз се зарових в прегръдките му и не исках да го пусна. Седях и ревах все по силно. " Кълна се утре, че го пребия! Няма да му се размине! "
" Стига не си създавай проблеми заради мен. "
" Ще видя. А сега ми разкажи всичко." Каза,а аз му разказах цялата история.
" Как смее идиот такъв? Кълна се ще го убия. Наранява най скъпия ми човек и няма да му се размине."
" Ох, добре че си ти. " Казах и не го пусках.
" Винаги можеш да разчиташ на мен. Дори да сме се скарали. Ти заслужаваш нещо сто пъти по добро от него. Все пак не е единственият. Просто един идиот, който ще остане без крака. Да, знам изживяваш си,но е смешен. Не си пропилявай живота и най вече сълзите ти за него. Няма смисъл просто! " Аз се усмихнах. " А така! Искам да се усмихваш често. Защото си красива и много сладка. Няма да се сдухваш! Само да си се намръщила ще те щипя. Ей така! " Каза и ме ущипа.
" Алл! " Казах и се засмях. " Благодаря! Ти си най страхотният приятел. " Казах и го прегърнах още по силно. До края на вечерта просто седяхме и си говорихме. Вечерта мина супер. Изпратих го и си легнах.