Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

" Отиди да прибереш момичето си! "

Утре беше денят, в който щях да напусна Лос Анджелис и да стана пълнолетна. Цяла нощ събирах багаж и на сутринта бях готова. В стаята ми имаше сигурно 2 огромни куфара препълнени с дрехи и разни неща. Нямах абсолютно никакво настроение за нищо, но след малко трябваше да отида за последно на училище и да си взема удостоверението за завършен 11 клас. Струпах куфарите в единият край на стаята и се облякох. Вързах си косата, взех раницата си и слезнах долу. Направих си кафе и си го изпих набързо. Докато си пиех кафето, баба слезна при мен.
" Добро утро, Мади! " Каза баба.
" Добро! " Казах. Баба ме погледна и седна до мен на стола. Аз съсредоточено бърках кафето си с тъжна физиономия и не и обръщах внимание. Цялата бях бледа и с подпухнало лице.
" Каза му, нали? " Попита баба и при мисълта очите ми се насълзиха. Баба ме видя и ме прегърна. " Май отговорът е да. " Каза тя, а аз само кимнах.
" Не го прие изобщо добре. Или поне така си мисля. "
" Ще му мине! "
" Не мисля. Беше толкова съкрушен! Не съм го виждала никога така. " При мисълта, започнах още повече да плача.
" Недей, детето ми! " Каза баба и ме погали по главата.
" Не искам да заминаваме! " Казах, хълцайки.
" Знам! Но няма начин! " Каза баба тихо.

Вървях към училище и говорех по телефона с Макс. В момента само той и Лия са с мен. И страдат с мен.
" Много ли зле мина? " Попита ме той.
" Как мислиш? "
" Много зле. "
" Няма дума просто, с която да се опише. "
" Приема го много зле! "
" Говори ли с него? " Попитах го.
" Да. "
" И? "
" Едвам говореше. През цялото време хлипаше и ревеше. Разказа ми как ти си била невероятно красива и цялата вечер е минала страхотно, и ти накрая си съсипала всичко. "
" Плакал е? "
" Каза, че почти цяла вечер е плакал. "
" Ол, горкият ми той! Искам да го прегърна. "
" Той не иска. "
" Не ми го напомняй! "
" Добре, де. "
" Дали ще дойде на летището? "
" Не знам. В колко летиш? "
" 12:40. "
" Окей. А ми каза и за нещо друго от вчера? Цуни - гуни, нещо? "
" Ммм може би. "
" Недей да лъжеш! Харесало ти е! "
" Може би... "
" И докато сте правили там каквото сте правили, ти изведнъж си казала не, затичала си се навън и му изпя всичко. "
" Да, благодаря, че ми го напомни. На първия ред бях и даже участвах. И за капак на всичко - главна роля. "
" Харесва ми, обаче как дори тъжна си си запазила чувство за хумор. "
" То пък едно чувство за хумор... В момента нямам желание за живот. "
" Спа ли изобщо? "
" Не, не съм. "
" Пак ли рева цяла нощ? "
" Паралелно с това оправях багаж. "
" Защо не спиш? "
" Защото не ми се спи. "
" Но трябва. "
" Престани! Дразниш ме! "
" Стига, де. Опитвам се да ти вдигна настроението. Натъжаваш се за глупости. "
" Ти ще се натъжиш ли ако вашите ти кажат, че утре заминавате за Австралия, което на другия край на света и билетите струват майка си и баща си? А, Макс? Няма ли? "
" Еми права си. "
" Верно ли? "
" Да. Съжалявам, Мади просто и на нас с Лия ни е много гадно. И тя го преживява доста трудно. "
" Ох, искам да ви гушна. Искам да гушна всички. Не може ли всичко да е по старо му? "
" Не можеш да върнеш времето назад... Но пък можеш да промениш бъдещето към по добро. Мади, знам , че ще измислиш нещо и ще останеш! "
" Безнадеждно е! "
" Ей! Когато бяхме седми клас най честата реплика, която излизаше от твоята уста беше ' Надеждата умира последна. ' или ' Няма нищо невъзможно! '. Помниш ли? "
" Естествено, че помня. " Сетих се. Аз наистина постоянно го повтарях.
" Тогава повярвай веднъж и ти в тези неща, които казваше. Аз повярвах, че няма нищо невъзможно, Ан - сети се за Ан. Мечтата и беше да раздава хората и да ги карат да бъдат щастливи. А сега - вече е постигнала това. Идол е на много хора. За мен - помниш ли, когато не вярвах, че ще си взема матурите. И ти тогава ме надъха много и се вслушах в тези две твои мисли, и успях. "
" Щеше да успееш и без мен! "
" Не е вярно! Нямаше. "
" Щом казваш. "
" Така че съм сигурен, че ще измислиш нещо или ще се опълчиш на вашите. Вярвам в теб! "
" Само ти вярваш. "
" Един, един. Достатъчно е! "
" Добре, добре. Аз ще те оставям, че трябва да влизам в училище и да завърша. "
" Хайде успех! Много те обичам! "
" Аз също! Чао и прегърни Лия от мен!"
" А на мен няма ли да изпратиш прегръдка? "
" Ох, не стига, че си говоря с теб ами се оплакваш. "
" Добре тогава. Сърдит съм ти. "
" Не и ти, моля. "
" Спокойно, де! "
" Ох! Добре пращам ти телефонно гуш!"
" Аз също! Чао! " Каза той и затвори.