Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

" Е готова ли си да покажем на Вегас кои сме? "

Джейсън (все забравям да ви го сложа) ☝️

Вече почти бяхме стигнали до Вегас. Джейсън отдавна заспа и следователно аз карах. Бях си пуснала музика на слушалките. Наистина имах нужда от това. След всичките драми с Айзък не ми беше добре. Наистина му бях повярвала. Ах, Маделин защо си толкова наивна? Защо не повярва на Джейсън? Охх, всеки път става така. Не! Не трябваше да мисля за това сега. Бях толкова изморена, че едва не заспах.
" Джейсън... Джейсън!" започнах да викам, след като отбих.
" Ох, какво? Остави ме да спя!"
" Ставай! Сега е твой ред да караш."
" Ох, дай ми още 5 минутки."
" Не! Джейсън, заспивам! Поне се събуди и ми говори нещо, за да не заспя."
" Оф, добре!" каза и най накрая си отвори очите. "Добре какво ще правим тук?"
" Хазарт, партита до зори, пазаруване. Имам неограничен лимит в картите си. "
" А къде ще спим? "
" Нямам идея! "
" Във Вегас няма евтини хотели. Така че мислех да е нещо по така. Ще спим в колата. Няма ли да е яко? "
" Ее добре. " казах и го погледнах. Започнахме да викаме от щастие.
" А докога ще сме тук? "
" До вторник. След това отиваме другаде. "
" Къде? "
" Тайна."
" Не ме дразни! "
" Добре дошла в Лас Вегас! "каза и погледнахме към табелката." Искаш ли да отидем в някое казино? Но ще е добре да се преоблечем. Не приличаме на нищо. " каза той. Беше си доста вярно. Бяхме облечени доста спортно.
Спряхме на едно място с тоалетна. Аз взех раницата си и отидох. Понеже знаех, че ще ходим в казината и взех една рокля. Определено не си падах по рокли, но все пак взех. Беше черна, къса и доста прилепнала. Сложих и черните високи токчета. Качих се в колата и сложих малко грим.
" Лол, лол! Изглеждаш... като курва!"
" Искаш ли да те оставя на пътя да се оправяш сам?"
" Колата е моя." каза и почна да се смее.
" Вярно."
" Базикам те! Изглеждаш супер!"
" Сега отивай да се преобличаш и ти." казах. Докато го чаках малко заспах.
" Ооо ще ми спиш ли? Я ставай отиваме да купонясваме." каза Джейсън и ме задърпа за крака.
" Нямам сили да купонясвам. Не може ли утре? "
" Мадиии, хайде! Тук е Вегас. Нямаш време да спиш. В часа по математика ще спиш, както обикновено." докато го качах да си прибере нещата в багажника реших да погледна телефона си. Имах 28 пропуснати обаждания от Айзък, 18 от мама, 6 от Ребека и 9 от Нейтън. Бях мъртва. Но не ми пукаше особено.
" Е готов съм. " каза Джейсън.
" Изглеждаш доста добре!" каза. Наистина беше така. Беше сложил бяла риза, с обикновен черен панталон.
" Благодаря! Ти също. Е готова ли си да покажем на Вегас кои сме? "
" Напълно!" казах и оставихме колата на паркингът в казиното. Определено доста ни вървеше. Джейсън играеше на някаква игра и спечели доста. Аз бях отстрани и постоянно виках и пиех.
" Залагайте, господа! " каза кропието. Състезаваше се с някакъв руснак, който беше доста силен. Заложи на черно. Кропието завъртя ролетката и се падна на черно.
" Йееее!" почнахме да крещим като обезумели. Той стана и ме прегърна.
" Айде да ставаме и да взимаме парите преди да сме ги загубили." казах, а той се съгласи. Имахме някъде около 25,000 долара. След като взехме парите излезнахме на разходка.
" Трябва да го отпразнуваме." каза и ми показа един клуб, в който дънеше яко музика." Хайде да отидем. " каза и влязохме вътре. Беше адски задимено и топло. Взех си нещо за пиене. Вече бях на... не знам коя си чашка, но определено бях толкова пияна, но танцувах върху барът. Джейсън също беше толкова пиян колкото мен. Имаше състезание за надпиване с текила. Естествено се записах. Победих 3 човека. Вече бях мъртво пияна и не можах да седя на краката си. Седях върху нара и танцувах, а всички ми се кефеха адски много.
Джейсън
Бях толкова пиян, но определено не колкото Мади. Тя танцуваше на бара и изобщо не и пукаше. Аз седях в едно сепаре и се оглеждах. По едно време тя започна да се съблича, крещейки, че и е много топло.
" Ооо не!" извиках. Трябваше непременно да я спра. Станах и отидох до бара. Тя вече беше по сутиен и по бельо. Започна ги сваля и тях. Сложих я на врата си.
" Шоуто свърши!" извиках и я отнесох в тоалетната. Всички ме освиркваха. Тя едва седеше на краката си. Облякох ѝ роклята и я наплисках с вода. Тя повърна няколко пъти.
" Само кажи. Много ли се изложих?" попита ме.
" Дам." каза и тя тръгна да ми отговаря, но повърна.
Обадих се на едно такси да дойде да ни закара до казиното. Докато пътувахме за казиното тя не застана на едно място. По едно време се бях заблеял и телефона ѝ звъна. Мислех, че ще затвори, но тя вдигна.
* разговор*
" Ало, Айзък." извика Мади.
" По дяволите къде си, Маделин?"
" Там където ти не си." извика и започна да се смее като психично болна.
" Какво? Защо говориш, глупости? Къде си? Идвам да те взема."
" Не, няма."
" Няма не. Аз идвам. Къде си?"
" Познаййй. "
" Не ме дразни! Сама ли си? "
" Аз? Никога. Джейсън е с мен. "
" Джейсънн. "
" Какво за него? Искаш да говорите ли? Ето ти го." каза и тръгна да ми бута телефона в ръката.
" Не, аз искам да говоря с теб. Липсваш ми! "
" Е, аз пък не искам. Знаеш ли какво ми е яко без теб? "
" Това ли краят, Маделин? Аз толкова те обичам. "
" Знаеш ли какво, Айзък? Всичко свърши, когато си навря езика в устата на Дебора. Тогава всичко свърши. Тогава. Не сега. И не ти късаш с мен, а аз късам с теб. Желая ви щастлив живот. Дано те блъсне влак." извика и затвори.
* край на разговора *
Мади
Слезнахме от таксито и поне вече можех да ходя сама. Трудно, но можех. Преди няколко минути бях сложила край на връзката ми с Айзък. И не знам защо, но не се чувствах зле. Бях добре, но не супер. Не знам. В момента нещото, за което копнеех е сън. Толкова ми се спеше, че още с отварянето на вратата, легнах на седалката и заспах.
~~
Събудих се със страшен махмурлук. Като погледнах телефона си беше около 13 часа. Станах и видях Джейсън до мен да пише нещо на лаптопа си.
" Добро утро! Как спа след вчера?" попита ме Джейсън и ми подаде чаша с аспирин.
" Ох, не помня почти нищо." казах. Аз наистина не помнех. " Какво направих?"
" Задаваш си въпросът грешно. Трябва да е ' Какво не направих вчера?'."
" Охх, повече не ми давай да пия толкова."
" Поне си разкара едно нещо от главата - вдигна на Айзък, развика му се и го скъса. "
" Е, сигурно е било единственото смислено нещо, което съм направила вчера. "
" Може да се каже. Какво друго? " попитах и той ми разказа всичко.
" И аз се съблякох пред онези типове? "
" Почти. Изнесох те преди да го направиш напълно. "
" Охх!" извиках.
" Олл хайде днес отиваме на фотосесия и пазар. Имаме пари, момиче! " каза и се съгласих. Бяхме спряли на една бензиностанция. Слезнах и се пооправих малко. Спряхме на някакъв паркинг и Джейсън тотално обвзе апарата ми. Правехме си снимки за инстаграм близо 3 часа. След това отидохме до някакъв мол, който беше огромен. Пазарувахме сигурно 5 часа. Взехме си толкова много неща.
~~
Седяхме на една пейка и ядяхме сладолед. Беше в някакъв парк, в който нямаше почти никой. Но какъо знаете, ние си падаме по такива неща.
" Добре, добре наистина ли вашите през по голямата част от година са извън страната?" попита Джейсън.
" Ако трябва да бъдем честни за цялата година са точно три седмици вкъщи."
" Не ви ли е трудно?"
" Първо ми беше адски трудно, но някак свикнах да няма родители в нас. "
" А по празниците? "
" Предпочитат да са с колегите си. Ходят по Дубай и тея. Но ме са вкъщи. Само ни пращат подаръци и това е. Затова се държа така с тях. Не се интересуват изобщо от нас, така де от мен. С Ребека се чуват почти всеки ден. И много се дразня, когато мама се опита да е загрижена. От 15 годишна съм сама. Без родители, без приятели. Сам сама. "
" Защо без приятели? Нали каза, че си имала най добра приятелка и гадже. "
" Е имах. Онова момиче, с което се сбих беше старата ми най добра приятелка. Бяхме си адски близки. Всичко и казвах, споделях, знаеше най съкровенните ми тайни. Но накрая след като скъсах с бившият ми, точно когато бях най слаба и имах нужда от приятел, двамата се съюзиха и използваха всичко срещу мен. "
" Гадно! "
" Ъм да, знам. Но това е минало. " казах с усмивка.
" Съжалявам! "
" Ти не си виновен. Просто аз съм наивна и се доверявам на всеки. "
" Както направи с Айзък? "
" Да. " казах и той ме прегърна.
" Аз съм тук. Няма да те предам. Можеш да ми вярваш. "
" На този свят само и единствено на теб вярвам."
" Ей стига депресарски истории. Нали каза, че можеш да пееш? "
" Да. "
" Изчакай тук. " каза ми, а аз зачаках. След няколко минути той се върна с една тетрадка и китарата си." Написах тази песен наскоро. Можеш ли да я изпееш? "
" Мисля, че да. " казах и той засвири. Аз запях. Песента беше красива. Много красива. Аз не насълзих, докато я пеех. Беше невероятна.
" Еха това е невероятно."
" Не знам. Просто ми дойде отвътре и го написах. Ние сме супер дует. "
" Нали. "
Посвирихме още малко. Мислехме да се запишем за шоуто на талантите, което скоро щеше да се състои в училище. Не знаехме до кога е срока за записване. Само дано не го изпусне, понеже сме ваканция няколко дни.
" Олл ще ги разбием. " извика той.
" Определено!" казах и тръгнахме към колата. С влизането си пуснахме филм и го гледахме. Беше някаква комедия. Спукахме се да се хилим. След като филмът свърши си поговорихме още малко и заспахме.