Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

" Кълна се, ти си най страхотният приятел на този свят! "

Седях си вкъщи, обзета от интернет. Толкова ми е скучно вече вкъщи! Ходех на училище, но от няколко сме коледна ваканция. Добре, че след около 3 дена ми сваляха гипса най накрая. Вече бях взела за всички подаръци и пазарувах дрехи постоянно онлайн. Мен ми беше кеф обаче на картата ми не. Трябваше след около час да отида да посрещна баба на летището. Да, аз ще отида. С патериците. Сестра ми е в някаква депресия, заради случилото се с Джейсън. А относно него - вече го преживя. Грижи се за мен постоянно, за което съм му страшно благодарна. А на мен могат да ми дадат приз
" Човекът изгледал всички сериали и филми по Нетфликс ".
~~
Вече бях готова да тръгвам за летището. Баба не знаеше за крака ми и съм сигурна, че ще ме убие заради това. Нашите също не знаеха. Качих се в колата и потеглих. Вече не болеше толкова, но и аз вече свикнах.
Стигнах на летището и видях полета ѝ " Вашингтон 15: 45 ". След три минути щеше да кацне. Седнах на седалките и зачаках. Беше ми малко неловко! Всички ме зяпаха все едно за първи път виждат човек с патерици и гипс. Баба излезе от самолета и като ме видя щеше да получи удар.
" Маделин Анджела Смит! Какво се е случило с крака ти? "
" Здравей, бабо! Как беше полета ти? "
" Маделин обясни ми какво се е случило с крака ти."
" Ох, счупих го просто. Спънах се и паднах по стълбите. "
" Горкото ми дете! Майка ти знае ли? Баща ти? "
" Не. "
" Трябва да им се обадиш! "
" Не. Те ще ми се развикат и пак ще ме накажат! "
" Ох, Мади... Защо дойде ти, а не Ребека? "
" Тя е в някаква депресия, понеже с Джейсън се разделиха. "
" Та ти си със счупен крак! Толкова ли е трудно да си вдигне дупето и да дойде? "
" Явно, но хайде да се прибираме. "
~~
По пътя за вкъщи и разказах всичко от до. Тя беше постоянно като " Леле! " или " Ох, къде са вашите! ". Влезнахме вкъщи още от вратата се развика на Ребека да слезне долу. Тя едва слезе. Изглеждаше ужасно! След едно хубаво конско от страна на баба на вратата се звънна.
" Хайде на... Ол здравейте! Аз идвам да изведа на разходка Мади. Докторът каза да се движи. " Беше Джейсън. Щом сестра ми го видя ревна още повече и се качи горе, тичайки. Аз се бях излегнала на дивана и изобщо не ми беше до разходки.
" Нужно ли е? " Запитах.
" Не ме карай да звънна на майка ти! " Заплаши баба. Аз вдигнах ръце и станах. Помогнаха ми да се обуя и излезнах.
" Как си? " Попита ме той.
" Поносимо. "
" Поносимо по човешки или поносимо за Мади. "
" Поносимо по човешки. "
" Утре е Бъдни вечер. "
" Да, знам. И рождения ти ден, и Коледа. "
" То е на една дата. "
" Да, знам. Обаче подаръка ти ще и за Коледа, и за рождения ти ден. "
" Казах, че не искам никакви подаръци. "
" А аз казах,че не приемам откази. "
" Ужасна си! "
" Да, знам. "
" Хайде сега се опитай да качиш стълбите. "
" Лесна работа! " Казах и тръгнах да се качвам, но той ме спря.
" Без патерици! "
" Неее! "
" Хайде аз ще ти помагам. Мисля, че си готова. "
" Ама..."
" Готова си. Хайде! " Каза и аз хвърлих патериците. Аз тръгнах нагоре и наистина не беше чак толкова трудно. Подпирах се на парапета и той ме държеше за кръста.
" Браво! Видя ли, че не беше трудно? " Каза като изкачих стълбите.
" Да. "
" Виждаш ли ей онази количка за сладолед? "
" Ъ да. "
" Сега ще слезнеш до долу сама, ще си вземеш патериците и ще отидем да те черпя сладолед. Ясно? "
" Тъй вярно. " Извиках, а той се засмя.
Слезнах сама успешно. Йес! Взех си патериците, а Джейсън вече ме чакаше със сладолед в ръка.
" Браво на теб! Заслужаваш сладолед. " Каза той.
" Благодаря! " Казах и продължихме надолу по алеята. " Казах на баба,че ще идваш и тя много се зарадва. "
" А на Ребека? "
" Да, казах ѝ. "
" И? "
" Ами опита се да ме замери с лампата. Но после май го прие. "
" Горката лампа! "
" Извинявай! Горката аз! " Казах и се засмяхме.
" Нямам търпение за 24 декември! Мисля, че ще си изкараме много готино. "
" И така ще бъде. А ти измислили какво ще правиш за рождения ти ден?"
" Ами мислех да направя малко парти в нас. Ще сме може би аз, ти, момчетата от отбора и техните гаджета. "
" Мен май няма да ме броиш. Сградата е на 5 етажа, а аз едва се качвам до стаята си. "
" Съвсем забравих за това. Аз мога да измисля нещо..."
" Ей виж зарежи! После ще го отпразнуваме заедно. За да ти дам подаръка. "
" Този твой подарък..."
" Ох, извинявай, че те дразня така, но много се вълнувам. "
" Да, да добре. Хайде време е да те прибираме." Каза и тръгнахме към колата.
~~
Бях си вкъщи вече и с баба седяхме на дивана, и си говорихме. Опитахме се да викнем и Ребека, но тя беше заета да циври. С баба си поговорихме доста.
" Изглеждаш ми доста променена. " Каза баба изведнъж.
" В какъв смисъл променена? "
" Изглеждаш някак променена. Усмихваш се постоянно, а преди все като те видех ти беше намусена. А сега усмивката ти не слиза от лицето. Носиш цветно. Преди само черно, само и единствено черно. Да няма някое момче, което да те кара така да се усмихваш? "
" Не, бабо. Не ми трябват момчета. "
" Но защо? Какво стана с Айзък? "
" Разделихме се. "
" Ох, горката ми! Той ли беше виновен? "
" Да, но по скоро аз си бях виновна задето му дадох шанс, но както и да е. Това е минало! "
" Видях, че си се сближила с Джейсън доста? Изглеждате сладка двойка. "
" Не, бабо. Той ми най добрият приятел. Джейсън е като по големият ми брат. "
" Мисля, че той ти въздейства така. "
" Може би. Не знам. Просто се радвам, че открих истински приятел като него. И вдругиден има рожден ден. "
" Супер! Взе ли му подарък? "
" Да, естествено. Мисля, че много ще му хареса, понеже ми каза, че мечтае за това от малък. "
" Ще му хареса със сигурност. Сега ела да вечеряме! Утре нали ще ми помагаш за вечерята? "
" Естествено. " Казах и седнах на масата.
" Ребека! Хайде да вечеряме! Слизай! " Развика се баба.
" Не съм гладна! " Извика в отговор.
" Ако щеш яж. " Каза баба, но вече с нормален тон.
~~
Бяхме се наяли вече. Баба като е тук и бая ме охранва. Бях в мазето и търсех коледната украса. Всички лампички, коледни топки и герлянди, елхата и всички други коледни неща бяха забутани в края на мазето, все едно никога нямаше да ги вадим повече. Едва ги намерих. Започнах да качвам едно по едно нещата нагоре. За да не качвам всичко едно по едно, заради крака бях измислила система как да ги качвам нагоре. Взех една дъска от работите на баща ми и я сложих на стълбите. Имах една стара количка, която беше идеалното средство да качвам по повече неща нагоре. Сложих количката върху ' рампата ' ми. Напълних я с всичко което успя да влезе. Бутнах я с все сила нагоре и се получи. Качи се горе и баба започна да разтоварва нещата. Качих успешно всичко и бях доволна от дивотията, която измислих.
" Браво, детето ми! Сега имаш нужда от награда - направих палачинки. " Каза баба. Ама аз така се бях наяла, че едва вървях.
" Може би по късно! Наядох се доста на обяд. "
" Както искаш! Дай ръка! " Каза и ми подаде ръка, за да се кача.
~~
Беше някъде около 2 часа през нощта, а аз седях и опаковах подаръци. Добре, че тази година не забравих да взема за всички подаръци. Миналата година се наложи в последния момент да купя подаръци на баба и на Ребека. Тотално бях изключила за тях. Но тази година тази грешка не се повтори. Когато най накрая бях готова отделих тези, които трябваше да изпратя и тези, които си остават. Да, трябваше да изпратя подаръците на нашите и на другите ми баба, и дядо. Станах от земята и се метнах на леглото. Май не беше особено добра идея, защото си ударих крака в земята и беше меко казано болезнено.
" Ал! " Извиках.
" Така е като не внимаваш! " Каза някой от прозореца ми. Аз се стреснах.
" Ти какво правиш тук? " Попитах. Беше Айзък. Идиот! Какво прави тук?
" Исках да проверя добре ли си. "
" Да , добре съм. Ти да не ме следиш? "
" Аз? Ъъъ...никога. "
" Това казва друго. Все тая! Сега се махай! "
" Може ли да остана? "
" Не! Разкарай се! Или ще извикам полицията. " Заплаших го.
" Или аз ще ти сритам задника! " Беше Джейсън.
" Абе хора вие не спите ли? " Попитах.
" А ти защо не спиш? " Попита ме Айзък.
" Я се разкарай! " Извика Джейсън и Айзък си тръгна.
" Какво правиш тук? "
" Знаех, че не спиш. И ти знаеше, че не спя. И видях, че Айзък те шпионираше и реших да дойда. "
" Мразя го! "
" Аз също. Ти какво правеше? "
" Опаковах подаръци. "
" Ууу! Значи и моят подарък ли е тук?"
" Не, точно тук. Твоят е скрит дълбоко, защото знаех, че ти си доста любопитен и ще го търсиш. "
" Вярно е! Добре сам ли да вляза или ще ме поканиш? "
" Досаден си! "
" Да, знам. " Каза и се усмихна мазно. Аз изсумтях и се поместих, за да влезе.
" Тези твои вечерни посещения са дразнещи! "
" Така ли? "
" Да. "
" Значи оставам тук. " Каза и станах. Бръкнах в гардероба и ми извадих възглавница и завивка.
" Ето ти ги! Ще спиш на дивана. Аз си лягам. "
" Чакай де. Няма ли да си говорим? "
" Не. "
" Ах, каква си кисела! Хайде лека нощ!" Каза и си легнахме. Той няма ли си дом? Сега няма да ме остави да спя, защото постоянно ще ми прави смях.
Докато се опитвах да заспя, той си бърбореше нещо и се хилеше сам.
" Наред ли си? " Попитах го.
" Предполагам. " Отвърна и продължи да си говори като лудите. Аз започнах да се смея на идиотщината му, а той се оказа заспал. Почнах още повече да се смея. Той говори на сън! Едва се удържах да не се засмея по силно, но се успокоих. Снимах го как си говореше. После съм заспала.
~~
Беше Бъдни вечер. Йееее! Всички се подготвяхме усилено за вечерта. Аз и баба готвехме, а Джейсън окачваше лампичките навън. А Ребека не иска да излезе от стаята си. Конти се за вечерта. По рано като отидох при нея и ми каза: ' Джейсън трябва да види какво е изпуснал. ' . Аз само се изхилих като идиот и излезнах. Всичко беше почти готово - украсата, вечерята, масата и гостите. Всички изглеждаха толкова добре, а аз седях с един анцунг и скъсана тениска. Сестра ми излезе от стаята си с червена къса и прилепнала рокля, с възможно най червеното червило в колекцията си, тежък грим и ужасно високи токчета. Джейсън дори не и обърна внимание, което я накара леко да се подразни. Дори не я погледна.
" Отивай да се преоблечеш! Няма да ти позволя да останеш така! " Извика баба, а аз само слушах и изпълнявах.
Качих се в стаята ми и честно казано изобщо не знаех какво ще облека. Извадих една рокля, която беше с цвят пепел от рози. Беше обикновена, но мен доста ми беше хареса, въпреки че всички знаеха,че аз не нося почти никога рокли. Грим дори не си сложих само малко цветен гланц. Накъдрих си косата и сложих едни големи обици. С този гипс почти нищо не ми седеше добре, включително и това, но нямах време да се оправям наново и просто слезнах. Щом излезнах от стаята всички ме зяпнаха. Даже Джейсън се задави. Седяха и ме гледаха, а аз като някаква принцеса се усмихвах.
" Изглеждаш... Еха!... Невероятно! " Каза Джейсън.
" Не изглеждам изобщо добре. С този гипс и тази рокля е просто перфектно." Казах съркастично.
" Ооо я стига си говорила глупости! Изглеждаш просто перфектно! Трябва да те снимам! " Каза баба и взе телефона и ме снима.
" Може ли да ни направите една снимка заедно? " Попита Джейсън. Баба кимна и взе телефона му. Аз го погледнах учудващо. " Нямаме нито една снимка заедно. " Каза. Ребека беше меко казано бясна. Направихме си снимки и седнахме да ядем.
~~
След вечеря по традиция започнахме да украсяваме елхата. Аз имах най голямо желание, но и най не можех. Седях и украсявах докъдето стигах. Джейсън се беше качил на стълба и слагаше лампичките на елхата. Баба не се включи, но пък тя прибираше масата и подготвяше останалите неща, а Ребека седеше и се наливаше с вино, зяпайки Джейсън.
" Е мисля, че сме готови? " Каза Джейсън като слезна от стълбата.
" Пусни лампичките! " Казах му. Той ги пусна. Беше много хубава!
" Браво, деца! Страхотна е! " Каза баба. Ребека издаде някакъв звук, който май беше одобрителен.
Наредихме се около масата и просто си говорихме. Много се забавлявахме и беше наистина доста приятно.
" Ох, деца! Много добре си изкарвам, но мисля, че е време да си лягам. Все пак не съм възрастна и съм на крак от 6 часа. " Каза баба. Часът беше някъде около 23:30.
" Лека нощ, бабо! " Казах и я целунах.
" Аз също се качвам! Не ми се седи с вас! " Каза Ребека и се качи. Останахме двамата.
" Половин час до Коледа. " Каза той.
" Да. Хареса ли ти с нас? Не е нещо кой знае какво, но така прекарваме почти всяка Коледа и някаква традиция. "
" Беше наистина доста хубаво! По добре от това да съм с моето семейство. "
" Стига де! "
" Не ми е приятна тяхната компания. "
" Ужасен си! "
" Да, знам. "
" Е готов ли си подаръци? "
" Да. Ще се кача да ти го взема. " Каза и се качи до горе. Аз взех едно голямо пухкаво одеало и се сгуших в него. Беше ми захладняло!
" Ето го! " Каза и донесе нещо опаковано. " Моят няма ли да го вземеш? От две седмици ми говориш за него. "
" Моят е тук. Не се безпокой! "
" Ах, ти лисицо. За всичко си помислила! "
" Е не бе. Живееш в стаята ми два дни и да го оставя там не е добра идея. "
" Хитра си! " Каза и се засмяхме.
" Хайде да се почерпим! " Казах и извадих червено вино с две чаши. Налях.
" Наздраве! " Казах и отпихме. Поговорихме си още малко време.
" Време е! " Извика когато стана 12 часа. " Честита Коледа, мъник! "
" Честита Коледа! И честит рожден ден! " Казах и го прегърнах. " Ако още веднъж ме наречеш мъник ще те пребия! " Изшепнах му в ухото.
" Добре, малчо! " Каза, а аз му се подразних.
" Честит рожден ден! Да си много щастлив, много здрав, все така добър и готин, да сбъднеш всичките си мечти и още дълги години да сме приятели... " Пожелавах му 10 минути и го прегръщах.
" Благодаря! Имам си най страхотната приятелка! "
" А аз приятел! Сега е време за подаръци! " Извиках.
" Шшт! Ще ги събудиш! " Скара се той. Аз скочих и бръкнах едно от чекмеджетата под телевизора. Извадих плик, в който беше подаръка му.
" Ето го! " Казах и му го показах.
" Да не са пари? " Попита той.
" Нещо по хубаво. "
" Добре. Кой е първи? "
" Азззз. " Разкрещях се отново.
" Добре. Давай! "
" Преди да ти го дам ще кажа само, че ти ми каза, че мечтаеш за това още малък. И аз понеже добро дете реших да ти сбъдна мечтата. Можеш ли да предположиш? " Той ме гледаше учудено. Май се досети.
" Не, не е това, което си мисля. "
" Е за какво си мислиш? "
" Да посрещна Нова Година на Таймс Скуеър в Ню Йорк. " Каза, а аз само се усмихнах. Това беше подарък! " Не, Маделин ще те убия, ако си го направила! " Каза той, видимо развълнуван.
" Тогава да си пиша завещанието. " Казах и му подадох плика. Той го отвори с треперещи ръце. В плика имаше два самолетни билета за след 3 дни за Ню Йорк. Той седеше и не можеше да повярва. Нямаше никаква реакция от негова страна.
" Кълна се, ти си най страхотният приятел на този свят! Ти си луда! " Каза и скочи да ке прегръща. " Знаеш ли колко са скъпи билетите до там? Леле ще те убия. Как можа да дадеш толкова пари за билети? "
" Знаех, че винаги си искал да отидеш там и видях, че бяха последните две места за Ню Йорк и просто нямаше как да не ги взема. "
" Леле! Не мога да повярвам! Ще прекарам Нова Година в Ню Йорк! Маделин... Обичам те! " Каза и скочи да ме прегръща.
" Имаш два билета и можеш да вземеш, който искаш със себе си. Има и резервация в хотел. "
" За къде съм без теб? " Каза и ми подаде билета. Аз се усмихнах. " Ще прекарам Нова Година в Ню Йорк! " Разкрещя се той. Даже излезе на улицата и се развика.
" Ей, ей успокой се! "
" Ох, много съм щастлив! Но моят подарък не е толкова хубав колкото твоят. "
" Много ми пука! " Казах и ми подаде подаръка. Разопаковах го и вътре имаше едно много красиво герданче във формата на половин сърце. " Къде е другата половина? " Попитах го и той си извади ключовете. Имаше ключодържател с другата половина. Когато ги съединихме от едната страна пишеше ' Мади + Джейсън' , а от другата ' Най - приятели завинаги! '.
" Харесва ли ти? "
" Да. Еха много е красиво. "
" Наистина ли? "
" Да. Много е хубаво и страшно много ми харесва. "
" Да ти го сложа? "
" Разбира се. " Казах и го взе, и ми го сложи. " Няма да го сваля никога! " Казах и го прегърнах.
" Наистина се надявам да ти хареса! "
" Невероятно е! " Казах и го прегърнах пак.
" Стига вече емоции за днес. Хайде да си лягаме! " Каза и се качихме. Той беше още в елфория. Лежахме на леглата и се опитвахме да заспим.
" Отиваме в Ню Йорк! " Каза той, а аз се засмях. След това заспахме.

Честита Коледа предварително! 😂 Надявам се историята ми да ви харесва и искам да ви благодаря. На първо място се в категорията #bestfriends. Йей! Толкова съм щастлива! И честит рожден ден на Джейсън! ❤️