Sister's Boyfriend | Гаджето На Сестра Ми

"Това е минало. Мисли за бъдещето! "

От близо час седяхме на една пейка посред ноща и се смеехме, говорихме и гледахме звездите.
" За какво мечтаеш?" попита ме той.
" Да срещна човек, който да ме разбира и обича такава каквато съм."
" Само това?"
" Да. Аз съм щастлива от това което имам. За какво ми е повече. Има покрив над главата си, имам пари да оцелявам,имам какво да облека. За какво повече да мечтае човек?"
" Това е факт. Аз толкова съм се забил в мечтите си, че имам чувството, че не живея в реален свят. " засмя се той.
" Но нали за това са мечтите. За да се пренесеш в различен свят. И най хубавото е че те са безплатни и неограничени. "
" Вярно. " отвърна и последва няколко минутна тишина.
" Винаги ли си била такава? " попита ме той.
" Каква? "
" Бунтарката, винаго носеща черно и необщуваща с никой? "
" Не. Преди да стана на 14 бях обикновено дете. Всички ме обичаха и уважаваха. Но тогава блесна Ребека, нашите започнаха да пътуват постоянно и се случи нещо, което промени всичко. Станах аутсайдер. Изгубих приятелите си, заради целия този гняв и омраза. Намразих себе си и света. Забърках се с лоша компания, която ме открехна към алкохола и цигарите. Те бяха и причината за изключването ми от миналото училище. "
" Съжалявам! " каза той и ме прегърна.
" Не, няма проблем. Свикнах да бъда наранявана и мразена от света. "
" Недей. Няма смисъл. Това е минало. Мисли за бъдещето. "
" Би трябвало, но имам тежко минало. "
" Не мисли за него. Хайде сега да те приберем във вас, защото имаш нужда от сън."
~~
Станах от леглото си, набързо се оправих и излезнах за училище. Първи час имахме тест по Математика. Тотално бях забравила. Писах там каквото писах и предадох. След часа с Лили, Айзък и Джъстин отидохме до двора на училището и седнахме да си говорим, понеже имахме свободен час. Общо взето целия ден мина скучно. Имах тренировки и направо отидохме към салона с Лили. Отидохме близо 20 минути по рано. Обух си обувките, прибрах нещата в шкафчето си и го заключих.
" Аз ще отида да си взема вода. " каза Лили.
" Аз ще отида да се поразтегна малко. " отвърнах и отидох в салона. Джейсън играеше баскетбол.
"Освен футбол и баскетбол ли играеш?" попитах.
" Здравей и на теб. Да, колкото обичам футбола толкова и баскетбола. Можеш ли да играеш?" каза давайки ми топката.
" Не съм специалист, но мога горе долу. " отвърнах му и започнах да дриблирам . Той се опита да ми вземе топката, но аз го заобиколих и стрелях. Вкарах топката в коша, а той ръкопляска.
" Не си зле. Сега е мой ред. Нека ти покажа как се прави. " изфука се.
" Добре, ако сега ме победиш довечера ще излезем и аз ще платя храната, а ако аз спечеля ти плащаш."
" Дадено." отвърна и си стиснахме ръцете. Джъстин хвърли топката нагоре, скочихме нагоре и естествено той я отблъсна напред. Тръгна да я гони и тръгнах след него. Застана пред мен и започна да тупка около краката си. Тръгна да стреля, но го блокирах. Взех му топката, затичах се към коша, стрелях и вкарах топката в коша.
" Спечелих!" извиках и заподскачах от радост.
" Добра игра!" каза и мо даде пет.
" Значи в 8 часа ще те взема от вас."
" Ще те чакам! Но вземи стълбата. "
" До после."
" Чао!" казах му и той тръгна.
Тренировката мина добре. По добре от очакваното даже. Само два пъти се скарах с Ребека, което си беше пълен успех.
~~~
Прибрах се вкъщи и си взех топъл душ. Застанах пред гардероба си и започнах да ровя. След около 20 минути избрах сива тениска с черни къси панталони. Докато си играех на телефона на прозореца се почука.
" Точно навреме. Радвам се да те видя." каза Джъстин и влезе в стаята ми.
" Аз пък не." отвърнах му, а той скръсти ръце.
" Да бе да. Ако не се радваше щеше ли да се облечеш така?"
" Шегувам се. И аз се радвам да те видя." усмихнах му се.
" Може ли гуш?" попита ме, а аз се изсмях. Прегърна ме силно. " Е къде е кралицата на злото? "
" Излезе някъде."
" Тогава да бях влезнал през вратата. " каза, а аз се изхилих.
Довърших си играта и започвах да прибирам дрехите, които бях разхвърляла по рано.
" Как е паролата за Netflix? " попита, ровейки в лаптопа ми.
" Хей, това е лаптопа ми. "
" Сърдитке, попитах как е паролата? "
" Пфф! Рождената ми дата. "
" А кога си родена? "
" 22 юни."
" Добре е да си запиша."
Взех една раница и сложих вътре пари, телефон, ключове и кожено яке за всеки случай.
" Хайде ще тръгваме ли? " попитах го.
" Секунда. " отвърна, гледайки задълбочено в екрана. Щракнах с пръсти, но той не отвърна поглед от екрана. " Това ти ли си го писала?" и обърна екрана към мен.
Аз затворих лаптопа.
" Ъм... Да."
" Лол. Аз съм изумен. Не съм чел толкова добро нещо. Какво е? "
" Песен...Но кажеш ли някого ще те набия."
" Обещавам."
Стана и тръгна да слиза надолу. Взехме колата му и спряхме пред лунапарка.
" Не съм идвала тук от сто години."
" Е, хайде тогава!" каза и ме задърпа. Взехме си билети за влакчето. Затегнахме коланите и потеглихме нагоре. По време на спускането пищях с цяло гърло. Джейсън му стана лошо и трябваше да спрат влакчето. Аз не спирах да се смея с цяло гърло. Да, знам не трябва, но ми беше адски смешно.
" Добре ли си?" попитах го, продължавайки да се смея като ненормална.
" Ами не. На път съм да повърна." отвърна той, а аз продължих да се смея. " Добре мисля, че съм по добре." каза той след 5-6 минутки.
Взехме си сладолед и отидохме до главната алея, която минава покрай плажа.
" Е добре ли си прекарваш?" попита ме той.
" Да, супер. "
Мен ме хвана лигнята и започнах да го дразня. Започнахме да се гоним. Опитах се да избягам, но ме хвана и ме вдигна през рамо. Аз не спрях да се смея през цялото време. Започнах да ритам с крака, за да ме пусне.
" Успокой се и тогава ще те пусна. " каза той, смеейки се.
" Добре, добре спирам." казах честно.
Той ме пусна. Седнахме на една пейка и си доядохме сладоледите. Докато си говорихме покрай нас мина Джена - старата ми най-добра приятелка и целия ѝ антураж.
" Я виж ти, старата ни приятелка Мади." не пропусна да ме поздрави.
" Здравей, Джена. Разкарай се, ако обичаш."
" А ако не обичам? Какво ще стане, Мад? Ще кажеш на гаджето ти да ме набие ли? А?"
" Той не ми е гадже."
" Ол, да! Извинявай забравих, че си загубенячка и никой не ти връзва."
" Хаха, много смешно. Не ми се спори излишно, така че по добре се разкарай. "
" Добре, бъзло. Чао! " каза тя и си отметна косата назад. Аз се ядосах и станах. Забих и едно круше с лицето и тя ми отвърна с едно. Скочих срещу нея, но Джейсън ме хвана.
" Старата песен на нов глас. Зле с нервите още, а? " каза тя. Аз скочих пак, но Джейсън ме одържа. Тя си тръгна.
" Успокой се!" извика той. " Боят не е решение!" държеше ме с две ръце, а аз дишах нервно. " Успокой се, мамка му!" прегърна ме. " Успокой се! Вече я няма! " каза с по тих тон, продължавайки да ме прегръща. " Добре ли си?" аз само кимнах. " Добре!" погледна ме той. Тези очи можеха да оправят всичко на този свят. Погледна бузата ми, която кървеше." Ти кървиш! " избърсах кръвта от лицето си, но продължи да тече. Хвана ръката ми, която също беше в кръв. " Ела с мен и ще те превържа!" каза и хвана ръката ми и ме поведе към колата.
Следва продължение...