/ГТ/~ХаеУон~
Ах тоя идиот ще ме и смаже! Не ми стига соленото кафе!-Техьонг-ааа ставай от мен веднага! Не чуваш ли... Някой чака отвън!
-Ще продължаваш ли да ме обиждаш!? Задник ще ме нарича! Внимавай! - изведнъж сериозното му изражение, от което леко се изплаших се промени на забавно и започна да ме гъделичка.
-Нямам гъдел. Разкарай се.
Избутах го и станах.
-Яяя май ви прекъснах! - каза Сунг.
-Пффф разбира се, че не. Какво има? - попитах и се усмихнах.
-Ами с Юнгми се чудехме дали искаш довечера да се съберем в нас примерно. Иии съжалявам, че така влязох просто се изплаших, защото никой не отваря... Съжалявам, че ви прекъснах!
-Сунг! Млъкни! Отмъщавах му, защото ми сложи сол в кафето! Много добре знаеш, че сме просто приятели! Даже и това не сме... Може би... - ядосах се.
-Добре мила, спокойно. - потупа ме тя.
-Ммм... Добре. Довечера елате с Юнгми на вечеря, пък после ще дойда да преспя у вас. Така става ли? - попитах.
-Дам. От колко часа?
-Техьонг? - обърнах се към него, а той просто седеше на пода и ни гледаше. - Към колко часа ще е вечерята?
-Ами... Не знам... 20:00? - попита той.
-Става. - обърнах се пак към Сунг. - Значи 20:00. Ще ви чакам... Моля ви елате... Моляяяяяя-
-Добре добре спри се, ще дойдем.
-Йееее!! - усмихнах се.
-Тогава ще ви оставям, до довечера!
-До довечера!
Тя излезе, а аз отидох в кухнята и направих закуска.
След като приключих тръгнах да се качвам.
-Ела да закусим и след това да ходим на пазар. - докато се усетя Те ми хвана ръката и ме задърпа към масата.
-Но не съм гладна! Ще се оправям и ще отида сама, не е нужно да идваш. - дръпнах си ръката и се качих в стаята си.
Минах през банята, преоблякох се, оправих си косата, взех лист и химикал и седнах на бюрото. Започнах да мисля какво да готвя и да пиша продуктите, защото съм твърде разсеяна и ще забравя нещо.
/ГТ/~Техьонг~
Опитах се да се сприятеля с Хае, но след всичко, което тя каза на онова момиче... Мисля, че беше Сунг... Та след всичко, което ѝ каза се отказах. Тя е голям инат...Закусих, извърших си сутрешните процедури и се облякох. Пооправих си малко косата, взех си телефона и парите и слязох долу. Заварих Хае да излиза.
-Чакай мееее! Отиваме с колата... Хае... Чакай ме де! - излязох след нея.
-Казах ти, че не ми е нужна помощ! Ще се справя! - тя се обърна към мен.
-Но аз искам да помогна.
-Оо скъпи! - гласът на ЮнДжънг... Ах...
-Ето идете двамата някъде, аз ще се оправя. - Хае се усмихна и тръгна нанякъде...
Ох ще трябва да спра да се опитвам да бъда приятел с нея и да си гледам кефа!
Хейй... Това е новата част, обичам ви.... И това е.. 💋💋💋
YOU ARE READING
°My husband° ✅
Fanfiction-Тае... Моля те, не го прави... - умолявах го аз. -Съжалявам красавице... - засмя се той и се приближи към мен. Може ли една от обичайните нощти да промени всичко? А дали тази нощ е обичайна?... Семейството на Сее ХаеУон я сгодява за Ким Техьонг. Пр...