°My husband° ✅

10.

/ГТ/~ХаеУон~
След около 30 минути момичетата влязоха.

-Изчистихме долу, Техьонг и ЮнДжънг отидоха в стаята му и сега е време да те отвлечем скъпа моя. - изхили се Юнгми.

-Но защо сте изчистили? Щях да ви помогна. - въздъхнах.

-Еее голяма работа. Аре взимай всичко нужно и да те отвличаме. Бързо де. - каза Сунг и се засмя.

Усмихнах се и взех всичко, което ми е нужно. Отидохме в тяхната къща и седнахме на дивана.

Пуснахме си филм, започнахме да се тъпчем, да си говорим, да обсъждаме ЮнДжънг и такива неща.

По едно време телефона ми звънна.

-Хора... Техьонг ми звъни... Хораааа! ХОРА! - от силната музика едвам ме чуха. А аз как си чух телефона не знам.

-Чакай... - Юнгми въздъхна и намали музиката. - Сега пусни на високоговорител!

-Оф добреее...

Вдигнах и пуснах високоговорителя.

-Казвай какво има... - въздъхнах.

-А-аз... Хае... П-п-помогни ми...

-Какво има?? - стреснах се.

-М-моля те ела... Не з-знам какво се случи...

-Идвам, чуваш ли?? Идвам....!

Затворих и се втурнах към вратата. Затичах се към нашата къща и отворих. Останах вцепенена...

ЮнДжънг е в локва кръв на земята, а Тае в единия ъгъл и плаче...

-Какво стана!? Какво си направил Техьонг! - развиках се и се хванах за главата.

-Нищо не н-направих... Наистина... Аз... Аз само отидох до магазина и ка-като се върнах... - продължи да плаче.

-Обадете се на линейка, какво чакате! - развика се Сунг и провери пулса на ЮнДжънг.

-Сега ще звънна! - каза Юнгми и се отдръпна, за да звънне.

-С-страх ме е... Аз съм виновен... Не биваше да я оставям с-сама... - Те продължаваше да плаче.

-Техьонг! Не се дръж като жена! Ставай! - разтърсих го и му помогнах да се изправи.

-Линейката идва, успокойте се всички. - въздъхна Юнгми.

Докато чакахме изведнъж Тае се сгуши в мен и продължи да плаче и да се обвинява. Цялата настръхнах, защото не го очаквах... А какво се очаква да направя?... Ъмммм...

Видях как момичетата ми се хилеха отстрани, защото седя като статуя. Сунг ми направи знак да го прегърна, но аз отказах.

Юнгми дойде и ми хвана ръката, след което я сложи на гърба на Техьонг, а той още повече се сгуши в мен...

Почувствах нещо странно... И различно... Дори не мога да го опиша...

След малко се усетих.

-Недей, ти не си виновен. Знаеш ли... Каквото е писано да стане то става. Каквото и да направиш. Може да си бил тук, а тя да е идвала към теб и пак да е станало нещо. Не си виновен ти, пак ти го казвам. Не можеш да промениш нещо, ако то е писано да се случи. Сега се успокой, ще се справим и с това, нали? - потупах го леко по гърба.

-Благодаря ти... - промълви той тихо.

Линейката пристигна и едвам се отскубнах от Техьонг. Те взеха Юн и потеглиха към болницата. Сунг се качи с тях.

-Ние ще идем ли? - погледнах Тае.

-Хайде...

Отидохме в болницата с колата му. Пристигнахме и ни казаха, че ЮнДжънг е в операционната. Седнахме на столовете и зачакахме.

-Искате ли да ви взема нещо? Вода, храна? - попита Юнгми.

-За мен вода моля... - каза Те.

-Аз не искам нищо. - казах.

-Сега се връщам.

Тя отиде да вземе вода, а ние останахме...

Понякога искам да водя живота на сестра си. Има страхотен съпруг с който много се обичат, млада идеална двойка са, ходят по екскурзии... Тя е щастлива. А на мен само лоши неща ми се случват...

❤️❤️❤️