°My husband° ✅

23.

/ГТ/~Юнги~

...

Отидохме в лунапарка и започнахме да се разхождаме. Юнгми задърпа Куки за сладолед, а аз просто ходех след Сунг.

Искам да я прегърна, да я целуна... Да я усетя... Но тя... Ще ме набие.

-Още ли вървиш след мен? - каза тя и се обърна. Аз само кимнах и се усмихнах. - Ела де кво вървиш като куче. - подсмихна се тя.

-Куче ли??... Поне съм секси куче.

-... Мхм...

Започнахме да се разхождаме, да си говорим, да се хилим и даже хапнахме. Тя е невероятна.

Седнахме на една пейка, където няма хора и се загледахме в небето.

-Толкова е красиво... - казахме едновременно и се засмяхме.

-Виж Сунг... Аз наистина много те харесвам и държа на теб. Знам, че ти не се доверяваш лесно на хората. Можеш да ми се довериш, защото те обичам истински... Моля те повярвай ми. Обожавам те. - аз най-накрая събрах смелост. Тя ме гушна, веднага отвърнах.

-Благодаря ти Юнги. Прекарах доста време с теб и съм убедена, че е наистина така.

Усмихнах се. Сложих ръка на бузата ѝ и се приближих до устните ѝ.

-Може ли... - казах тихичко и я погледнах в очите, а тя слепи устните ни. Затворих очи и се насладих на прекрасния момент с любимото си момиче...

-Яяяяя виж ги тез! Мляскат са на средата на пътя!!! - ДЖЪНГКУУУК!!!

Отделих се, усмихнах се на Сунг, станах и подгоних Куки.

-ЕЛА МИ ЗАЕК ТАКЪВ! СЪСИПА МИ МОМЕНТА!!! ЕЛА ТУК ВЕДНАГА!

-ЗАЙЧЕТО Е ПО-БЪРЗО ОТ ТЕБ ЛЕНИВЕЕЕЕЦ!!!

Момичетата се спукаха от смях. И с право, понякога с Куки сме голяма работа... Добре де, доста често.

/ГТ/~ХаеУон~
Тае ме притисна до стената. Отново се изплаших и то адски много.

-Тае недей... Не го прави... Моля те, пусни ме... - умолявах го.

-Съжалявам красавице... - каза той.

Започна да целува врата ми. След няколко минути се успокоих и се върнах в реалността.

...Защо не мирише на алкохол?

-Тае? - казах аз, а той ме погледна. Очите му не са червени... Какво по...

-Какво има красавице? - усмихна се той.

-Тае т-ти... Не си п-пиян... Нали?...

Той се отдръпна и сведе поглед.

-Съжалявам... - промълви тихо.

-Защо го направи..? Знаеш ли как се изплаших?! Значи докато аз те чакам и се притеснявам за теб ти решаваш да си правиш шегички с мен така ли!? Защо!? - ядосах се и му се навиках.

-Обичам те ХаеУон! Мамка му обичам те толкова много! Обикнах те след случката с ЮнДжънг, защото беше до мен и въпреки всичко не ме остави! Не знаех как да ти го кажа, затворих се в себе си, измъчвах се, защото съм един боклук, който не може да признае на любимата си, че я обича! - аз останах на място. Просто мълчах и го гледах. След малко той продължи. - Реших, че ако бъда пиян и те направя моя ще помогне. Но не... Просто трябваше да ти кажа всичко това от самото начало, а те да измъчвам себе си по този начин. Съжалявам, не исках да те изплаша. Ще те разбера, ако не искаш да бъдеш с такъв идиот като мен, без това ти навлякох адски много проблеми на главата...

Не знам какво се случва, но едно знам... Тази вечер коренно промени живота и мисленето ми... Аз... Аз дали го обичам?

❤️❤️❤️