-Тае... Моля те, не го прави... - умолявах го аз.
-Съжалявам красавице... - засмя се той и се приближи към мен.
Може ли една от обичайните нощти да промени всичко? А дали тази нощ е обичайна?...
Семейството на Сее ХаеУон я сгодява за Ким Техьонг. Пр...
/ГТ/~ХаеУон~ След посещението на родителите на Техьонг се върнахме в колата му и потеглихме към вкъщи.
-Искаш ли да ходим на кафе някъде, да закусим някъде..? - попита той.
-Все ми е едно... Но ако ти се ходи трябва да се прибираме бързо, защото не е лесно да си оправям багажа... - отговорих му.
-Имам идея! - каза изведнъж, от което се стреснах леко.
-Каквоо? - запитах.
-Ако вземем ЮнДжънг, дали ще ми прости? Хае... Говори с нея, моля те.
Идеше ми да му фрасна един... Звъннах на ЮнДжънг, тя ми вдигна.
-Ало Юн! Как си, какво правиш?
-Хей Хае! Седя, бивам... А ти?
-Също. Чудех се дали искаш да идем в Париж.
-Виж.. Ако и Техьонг ще идва не. Но ако сме двете с удоволствие. Видях как ти го отблъсна и го наби, знам, че си страхотен човек.
-Юн там е проблема. Родителите на Техьонг ни пратиха на меден месец, и... Може би с Тае ще си оправите отношенията. Той наистина много съжалява, както и аз. Ще вземем билет и за теб, полета е утре. Е, приемаш ли?
-Ами... Според теб да приема ли?
-Ъъ дааа! Ще е забавно! - помислих си как ще е забавно, но само за нея...
-Добре тогава. От колко часа е полета и къде да се чакаме?
Разбрахме се. Тъй, като полета е рано се разбрахме всеки да си оправи багажа, ЮнДжънг да дойде вкъщи да прекара нощта, а аз ще ида у момичетата. И готово.
Техьонг спря пред някаква закусвалня.
Слязохме, закусихме, пихме кафе и се прибрахме.
Говорих с момичетата и те приеха да остана в тях за през нощта.
~на следващия ден~
/ГТ/~Техьонг~ Говорих и с Юнги и Куки, те също ще дойдат. И за да може Хае да не се чувства сама с момичетата ѝ направихме изненада, а именно... И те ще дойдат.
Абе то стана една екскурзияяя... Хихи.
На сутринта се събудих до ЮнДжънг, и от аромата на палачинкииии...
С ЮнДжънг заедно слязохме и видяхме Сунг, Юнгми, Кук и Юнги на масата да закусват, а Хае да прави палачинките, да помага на прасетата и даа...
Когато се приближих видях, че Хае е с някви мега къси панталонки и къса тениска. Еее... Има момчета, кви ги върши тва момичеее...
Дръпнах я настрани.
-За бога... Какво си облякла!? Егати и късото!
-Всичко друго ми е в куфара, само едни дънки и тениска имам... Защо?
-Има момчета, а ти се разхождаш облечена така, Хае!
-Пфф. Я да си гледаш ЮнДжънг и да не се тревожиш за мен! - каза ядосано тя.
-Внимавай как ми говориш!
-Или кво, а!?
-Хайде хора, ще изядем всичко! Идвайте! - провикна се Юнгми.
Явно още държах Хае за ръката и тя така ми я преви... Че ми идеше да зарева. Май я ядосах...
-Тае всичко наред ли е? - попита Кук.
-Д-да... ХАЕУООООН! Боли! Идиотка!
-Кретен! Да си знаеш мястото!
-Я не ми повишавай тон!
-Ще ти извия и другата бе!
Изплаших се и млъкнах. Седнах на масата.
-Нали в палачинките няма отрова... Нали? - казах тъжно.
-Ооо за теб има двойна доза.
-Загубих апетит...
-Шегувам се. За сега...
Другите се пръснаха от смях, а на мен и Хае хич не ни беше смешно. Можем да се убием взаимно в рамките на няколко минути...
🔥💖💜
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
