38.

1.5K 87 24
                                    

/ГТ/~ХаеУон~
Тръгнах към мястото, на което ще се срещнем с Хоби... Ох направо всичко в мен гори от притеснение. Трябва да му разкажа какво се случва в живота ми и не знам как ще го приеме...

Не след дълго стигнах и го видях в цялата му прелест. Отидох при него и се прегърнахме.


-Красива си. - усмихна се той.

-И ти не оставаш по-назад. Ам... Става ли преди да ходим където и да е било да седнем и... Да ти разкажа моята история? След това не знам дали ще ми проговориш, но не мога да го крия от теб.



Той кимна и седнахме на една пейка.

Започнах да му разказвам всичко от самото начало. Как работех като интериорен дизайнер, как един ден от нищото ме сгодиха за Техьонг, как се оженихме и заживяхме заедно... След това за ЮнДжънг. За Сунг и Юнгми. После как на няколко пъти искаше да ме изнасили. За медения месец, когато ме наби. После как се влюбих... И най-накрая за това, как всичко се оказа една шибана лъжа и се върнах тук, в Бусан...



-Съжалявам Хоби... Трябваше да знаеш. - погледнах надолу.


В следващите няколко секунди усетих ръцете на Хоби да се увиват около тялото ми... Гушна мееее...



-Ти не заслужаваш това Хае... Тоя Техьонг те е измъчил доста.



След малко се отделихме, а той ми се усмихна топло. Очаквах да си тръгне, но ме разбра и остана с мен...


-И аз трябва да ти кажа нещо. Голяяямо прасенце съм. Хайде да ходим да хапваме някъде.



Хоби се усмихна, хвана ръката ми и ме повлече нанякъде... Харесва ми това как е винаги толкова лъчезарен и усмихнат.

Стигнахме до един ресторант и хапнахме. Разказахме си още неща един за друг и се опознахме.

Излязохме от ресторанта и тръгнахме към парка, където продължихме да се разхождаме, да си разказваме истории, да се смеем...



-Не знам за теб, ноо.... Аз лично съм влюбен. - усмихна се. - Хае, още от когато се блъснах в теб... Не мога да спра да мисля за това... И за теб. Толкова си красива, невинна и си изживяла много. Позволи ми да те направя щастлив...


Усмихнах се. Тези думи се забиха право в сърцето ми...



Отново не усетих кога е слял устните ни, но... Не се сдържах и отвърнах.





-ХаеУон...





Глас, познат до болка....









❤️❤️❤️

❤️❤️❤️

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
°My husband° ✅Where stories live. Discover now