11.

2.1K 104 55
                                    

~седмица по-късно~

/ГТ/~ХаеУон~
През тази седмица не се случиха много неща. ЮнДжънг се оправи, а Тае отново направи опит да спи с мен, понеже отново беше пиян... Но сега е с насинено око заради мен. Вече не му личи толкова де..

Направих закуска и се качих в стаята си. Извърших си сутрешните процедури, оправих си косата, гримирах се леко и се облякох.

Седнах на леглото и се замислих какво да правя...

След малко на вратата се почука.

-Влееез... - провикнах се леко. Тае влезе.

-Хей ами днес тате ми звънна. Иска да им идем на гости, да им кажем как ни върви връзката и тн.

-Ах сериозно ли... И какво ще им кажем? - въздъхнах.

-Ами нали знаеш, влюбени сме и сме добре. Не искам да притесняваме родителите ни все пак. - усмихна се той.

-Добре. За кога?

-Амии ела да закусим, аз да се оправя и тръгваме.

-Мхм, а ЮнДжънг как е? - попитах.

-Тя е добре... Но не иска да говори с мен. - усмивката му изчезна.

-Ъъ добре. Не мисли за това. Ако тя те обича, ще те разбере... И ти много страда. Хайде. Да идем да закусим и да тръгваме. - усмихнах се.

Слязохме, закусихме, след това Тае се оправи и тръгнахме към къщата на родителите му...

Замислих се над това с ЮнДжънг. Тя малко така видя как Тае ми се нахвърля, и как аз му насинявам окото... Но той беше пиян отново. Иде ми да го набия, но се опитвам да се държа добре със скъпия ми съпруг...

Сложих си слушалките и се пренесох в моя си свят.

-Хаее... Събуди се, пристигнахме... Хае! - Те ме разтърси леко.

-Будна съм... Будна съм...! - изправих се в нормално положение. Не съм усетила да съм заспивала...!

-Хахаха да, едвам си държиш очите отворени. После ще ходим да пием кафе, айде сега да влизаме.

Влязохме в къщата на родителите му и те ни посрещнаха с усмивка.

Седнахме на големия кожен диван, а прислугите ни донесоха чай.

-Как върви връзката ви деца? Този брак не бе по ваше желание, но се надяваме да сте си допаднали. Е? Как сте? - запита с усмивка господин Ким.

-Тате, всичко е наред. С Хае си допаднахме, добре сме. Нали госпожо Ким? - усмихна ми се Тае.

Сложих една фалшива усмивка на лице и кимнах. Защо ми се случва всичко това... С какво го заслужих...

Те продължиха да си говорят.

-Щом сте добре вече е време за медения ви месец! - каза радостно майката на Те.

-Меден месец!? - стреснах се аз. - Не е нужно, повярвайте ми! Ниеее и вкъщи си ни е забавнооо... - вече бъркам и думите...

-Скъпа, ще ни се отрази добре. Нека опитаме! - ах Техьонг!...

-Супер. Запазих ви полет за Париж.

-Париж ли!? - пак се стреснах.

-Дам. А Техьонг, скъпи... Нещо ли ти има на окото?

-Аааа госпожо Ким... Той се удари на нощтното шкафче! - побързах да кажа аз.

-Не е вярно, Хае ме-

-Ние ще тръгваме. Скъпи трябва да се подготвим за медения месец, нали така? Злато моеее... - ударих го силничко по гърба.

-Охххх да, да... Скъпа... Дааа..!

-Като казах, кога е полета?

-Утре!

-Утре ли!? - пак аз...








❤️❤️❤️

❤️❤️❤️

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
°My husband° ✅Donde viven las historias. Descúbrelo ahora