°My husband° ✅

16.

~седмица по-късно~

/ГТ/~ХаеУон~
След почивката всички се прибрахме. ЮнДжънг се навика едно хубаво на Техьонг и скъса с него, а той просто седеше пред нея и кимваше на всичко...

Последните три дни не съм го виждала. Буквално. Сготвя, хваната стои... Не е разхвърляно, в стаята си го няма...

Събудих се през поредната слънчева сутрин, извърших сутрешните си процедури, преоблякох се, гримирах се леко и си оправих косата.

Слязох на долния етаж и въдъхнах... Отново няма следа от никого, самотно е...

Направих закуска, закусих... Сама. Ах живот... До къде се докарах.

Седнах пред телевизора. Телефона ми звънна. Мама? Тя пък какво иска? Вдигнах.

-Ало? Мамо? Какво има?

-Хей Уон! Как сте? Какво правите?

-Ъъъъ добре сме мамооо... Нищо... Вие?

-И ние. Елате тази вечер! Към седем. Искаме да ви видим, да разберем как протича връзката ви...

-Ъъъ да мамо, добре... До... Довечера...

-До после скъпа, ще ви чакаме.

Затворих. Плеснах се по челото... Сега къде да издирвам Техьонг!???
Звъня му и познайте, не вдига... Аххх защо на мен свят жесток... Реве ми се.

Излязох навън и започнах да го търся навсякъде. Колата си е вкъщи, къде може да е!???

~~~

Часът е 17:58. Шест часа, а няма и следа от Техьонг...

Влязох в някаква тъмна уличка.

15 минути вече се разхождам... Ах....

-Хае... - познат глас... Тае!!!

-Тае! Къде си? - очите ми светнаха и се усмихнах широко. Намерих го!

-Може ли... Малко помощ...

Видях го в един ъгъл пребит. Затичах се към него и се метнах отгоре му. Така де... Схванахте идеята, клекнах и започнах да го оглеждам.

-Какво ти се е случило!? Кой го направи!? Мамка му... Как си!? Ох ХаеУон, очевАдно не е добре идиот такъв... Уф.

-Ами нали знаеш... Всичко се връща. Аз ви пребих, пияници пребиха мен... - едвам се усмихна той.

-Млъквай аз да не те пребия! Идиот! Кретен! Адски много те мразя! - навиках му се и го прегърнах... Добре, не знам какво ми става, но аз наистина много се тревожа за него.

Чух го да се хили. Помогнах му да се изправи и тръгнахме към вкъщи, като го придържах.

-След около половин час трябва да ходим у нашите... Ох ще им кажа за утре.

-Ааа глупости, добре съм. Сега ще-

-Млък! За утре казах! - погледнах го заплашително, а той пак се изхили. Поне му е забавно...

Прибрахме се. Звъннах на мама и ѝ казах, че ни е излезнала малка работа и утре ще идем на вечеря. Тя разбира се се съгласи.

-Събличай се. - казах сядайки до него с аптечката.

-Сега ли ще го правим? Не се чувствам много добре... Не става ли по-

-Идиот, просто се съблечи, за да ти помия раните. - казах през зъби.

-Схванах де, добре... Ето...

Той съблече тениската си, а аз имах чувството, че лигите ще ми потекат всеки момент...

Промих раните му. Помогнах му да стигне до стаята си. Той влезе в банята, за да се изкъпе, а аз започнах да подреждам стаята му...

След малко той излезна по кърпа само от кръста надолу. И мокър е толкова сек аааааа Хаееее!!!

-Хае? Добре ли си? Втренчила си се в мен... - каза с мазна усмивка той.

-Аааа да супер, отлично съм. Да. Дааа... Да. - казах аз и се обърнах ма другата страна. - Излизам. От. Стаята ти. Сега. Да... - тръгнах към вратата, ама... Той ме дръпна към него.

Започна да се приближава към мен. Аз не знаех какво да правя... Паникьосах се. Но тогава...

❤️❤️❤️